Политика, основана на ценности. Споделям разбирането, че в основата на политиката са вградени ценности, а спазването на произлизащите от тях принципи съставлява смисъла на политиката и гаранция за нейната истинност. 

Приемам като непълноценно мисленето, че политиката не е поле, върху което се води битка на ценности, а е само поле на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им без никакви етични ориентири. Вярвам, че този, който заема висока позиция в обществото, носи по-голяма отговорност, придържа се към по-строги критерии и действа съгласно тях.
Отношението към ценностите изразява сърцевината на човешкото и на разбирането за смислена политика. Такава ценностна политика не е всевластна. Нейна задача е да създаде възможности за всички. Защото хората са различни, имат различни дарби. Политиката е длъжна да отчита тези различия и да помага на хората да реализират заложбите си и да водят живот съгласно собствените си разбирания.

Персонализъм - главна опора на политическите ми възгледи. Споделям светогледа на персонализма, който поставя в центъра на политиката човека като личност, като духовно-морално същество. Човекът е уникален, неговото достойнство е неотменимо и той е в отношение на солидарност с другите. 

Човек не е самодостатъчен,

той е ориентиран към различни общности. Личността притежава естествена социална природа, стаен копнеж и потребност от общност. 

„Никой човек не е остров, сам на себе си оставен, всеки е дял от континента, частица от цялото”, възвестява поетът Джон Дън. 

Християндемокрация: Най-близко до светоусещането ми са ценностният фундамент, принципите и политическата практика на европейската християндемокрация. Тук мярата за политическо действие е човешкото достойнство. 

Нейните главни ориентири са: Принадлежност към Европа - една силна Европа в този век на глобализация ни предлага по-добро бъдеще. Привързаност към родината и независимост на страната. Самопомощ. Зачитане на малките общности и семейството. Етичен модел на пазарно стопанство, който може да се развива само като част от общ граждански ред при наличие на културни и морални предпоставки. Отказ от крайности.
Ядрото на тази политика е християнският образ на човека. Всеки човек притежава достойнство, никой не може да му го отнеме. И същевременно всеки е погрешим. Такъв е реалният човек, не измисленият - не величествен герой, а често греховен и ограничен. Понякога той лъже, предава, мами. Склонен е и към добро, и към зло.

Цялата история на политиката се оглежда в разбирането за човека, в смирение за неговата преходност - това е ориентиращата рамка на една прагматична политика.

Ценностен консерватизъм: Повечето хора искат да се придържат към ценности, за които вярват, че ще бъдат винаги важни. Нереалистична е представата за изначалната доброта на човека. Лошотията и пороците мотивират хората също толкова силно, колкото и добродетелите.
Опитът е важен за всяка човешка дейност, изпитанията на нашите предци имат смисъл, те са определящи и за част от настоящето. Формирането на бъдещето започва чрез осмисляне на миналото, чрез запазване на паметта и традициите. 
Убеден съм, че злото и страданието не могат да бъдат изкоренени и премахнати. Но те могат да бъдат ограничени, а съвместният ни живот – подобрен. Като изградим солидни институции и създадем възможности за всички. Така че този, който полага усилия, да има добри постижения и да изгражда живота си по свой собствен замисъл. 

По мои впечатления това е чувственият свят на повечето хора. Това са неща, които ни засягат дълбоко. Те са важни ориентири за действие - ако се стремим към истинска промяна, а не лекомислено да се провокират страховете и омразата у хората.

Отворената десница е наше главно послание. Отвъд сегашната непоследователна, самодостатъчна десница, само нова, Отворена десница може да вдъхнови и предложи надежда на тези български граждани, които споделят демократични възгледи и не са пълноценно политически представени.
Ние възприемаме себе си като част от такова усилие. Отворената десница включва умерените и почтени хора, които искат да създават благосъстояние за себе си, за своите семейства и за обществото през личните усилия и усилията на общностите, които представляват. 
Перспективата може да бъде единствено дългосрочна. Трудно, бавно, неумолимо, без конформизъм. Това е път на пробуждане за политическото. По този път нашето поколение задължително трябва да подкрепи и даде път на по-младото. Да го окуражи. За мен това е верният път.
Път, който носи надежда и може да промени политическия живот в България. 

Това е тема и за защита на правата, които произтичат от Основния ни закон. Правата на всички, а всъщност и на достойнството ни като личности. И на тези, които живеят в България, и на тези, които живеят в чужбина. Както и уважение към избора на българските граждани, най-вече на много млади хора, да учат, да работят и да живеят в чужбина.