Ценностите на либералната демокрация са и мои изконни ценности, казва кандидат за народен представител в 25-и МИР с преференция 105

Той е председател на парламентарната комисия по здравеопазване в отиващото си Народно събрание. Депутат в 6 поредни парламента, но на практика не е изкарал и цял мандат, защото бяха много кратки – общо малко над 3 години. И при този хоризонт, където задачите са от днес за утре, той се държи сякаш ще векува като депутат. Все гледа надалеч – към 2030 г., все търси фундаментални решения в здравеопазването, а не кръпки.
Завършва медицина в София със златен медал. Специализира белодробни болести в Германия и Франция. В зората на реформите в здравеопазването участва в работните групи за анализ на Европейските добри практики. Автор е на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина. Член на редколегията на International Journal of Climate Change and Health. Председател на сдружение “Въздух за здраве”. Оглавява работната група за осъвременяване и приемане на Националната здравна стратегия 2030.
Бил е началник на отделението по функционална диагностика в МВР-болница и главен лекар в една от най-големите фармацевтични компании в Канада.

- Вие сте успешен лекар и преподавател, д-р Симидчиев, защо решихте да се занимавате с политика?

- Защото бях поканен в етап от живота си, в който смятам, че съм натрупал достатъчно знания и опит, които биха могли да са полезни за общността ни. Видях как политически решения правят разликата между успешно справяне с медицинска криза, каквато беше ковид кризата, и това да сме в челото на класацията по предотвратима, подчертавам – предотвратима, смъртност от тази инфекция. Политиката е друг начин да практикувам медицината, която толкова обичам.

- Какво беше най-интересно за Вас в политическата картина на България преди да станете народен представител?

- Честно казано, преди да стана участник в политиката, не се различавах по нищо от хората, които също смятат, че не участват. Гледах отстрани, ядосвах се, дискутирах, давах предложения, но нямах усещането за отговорност, която трябва да е ключовото усещане, когато те изберат да представляваш други хора. Личното предпочитание остава на опашката, когато трябва да се прави избор, който засяга други. И в медицината е така, когато се лекува един човек, но в политиката решенията засягат много много по-големи групи хора и затова отговорността е толкова по-голяма.

- Защо избрахте „Да, България?“

- Защото хората в организацията ме вдъхновяват ежедневно. Защото ценностите на либералната демокрация са и мои изконни ценности. Защото искам да живеем в подредена правова държава. Защото, както казва голямата културна антроположка Маргарет Мийд: „Никога не се съмнявайте, че малка група от смислени и отдадени личности може да промени света. Всъщност това е единственото нещо, което някога е успявало да го стори.“

- Кои свои цели успяхте да реализирате като народен представител?

- Телемедицината – съвсем наскоро мечтата ми стана закон. Освен това с активното мое участие успяхме преди няколко месеца консенсусно да приемем здравна стратегия до 2030 г. Все още предстои да въведем справедливо разпределение на ресурсите в здравната система с фокус върху превенцията, както и да имаме много ясни критерии/стандарти за качество, които ежегодно да са част от продължаващото медицинско образование.

- С какво телемедицината ще помогне за достъпа до здравеопазване?

- Телемедицината е допълнителен технологичен метод, който разширява възможностите на „традиционната“ медицина. Телемедицината осигурява повече избор, осигурява повече удобство, осигурява и достъп, където той е труден. Науката е доказала, че това е ефективен подход, който не замества, а допълва традиционните методи. Но за да се практикува безопасно, трябва да се познават правилата, по които  се прилага телемедицината, както и случаите, в които не бива да разчитаме на нея.
Обикновено българите се сещаме за здравето си, когато вече сме за болница. А на тези масови нагласи отговаря и нашата здравна система, центрирана в болнелечението. Защо срещу тези нагласи и управленски подход се борите вече в 6 парламента и доколко успявате?
За съжаление е точно така – и за нагласите, и за системата. Тук ми иде да цитирам бащата на съвременната идея за качество на Уилям Деминг, който казва: „Една лоша система надвива добрия човек всеки път“. Защо вярвам, че болнично базираното здравеопазване е грешка за системата? Защото е разхищение. Имаме над 360 болници, в които инвестираме годишно над 5 млрд. лв., т.е. над 60% от ресурсите, събрани в НЗОК, а те обслужват едва 14-15% от населението (хоспитализираните). Така, поради липсата на прецизни критерии за нужда от болнично лечение, съчетани с финансовите стимули на „пътечната“ медицина, се получава сериозно изкривяване на системата в ущърб на здравето на всички ни. Дали успявам в битката срещу това положение? Частично, в няколко бюджета подред успяваме да „натиснем“ нагоре профилактиката и доболничното лечение. Но в последните месеци и след решението на Конституционния съд за лимитите на болниците тези частични успехи бяха заличени.

-        Какви са различията между здравните системи в различните държави, в които сте практикувал или които познавате?

Те са и много, и малко. Страданието, болестите и борбата срещу тях са идентични навсякъде. А финансирането, организацията и обществените нагласи са различни практически навсякъде. Аз лично съм голям привърженик на подхода, наречен „медицина, базирана на доказателствата“. Тя се практикува успешно в страните с развита и устойчива социална система, където правилата се изграждат на база обективни критерии и впоследствие се спазват. У нас в редица области на медицината все още разчитаме в по-голяма степен на мненията на изявени професионалисти, а това е отминал етап за развитите държави.

-         Може ли да има десен завой в здравеопазването – що се отнася до управлението на публичния ресурс и болничните заведения?

-         В здравеопазването е важно да има устойчиво движение по посока достъпност, безопасност и качество. Завоите тук са противопоказани за системата. Истинската битка обаче е за справедливо разпределение, базирано на науката и правилата. Ако това се случи, всеки, който честно и почтено развива бизнес в здравеопазването, ще бъде успешен – а това е характеристиката на дясното в управлението. Правилата осигуряват меритокрацията, а оттам и устойчивостта в обществото.

-        Личните лекари могат ли да имат по-голяма роля в здравеопазването и да облекчат работата на болничните заведения?

-        Не само могат, но и трябва. Успешни европейски здравни системи - като нидерландската, германската, британската, скандинавските, разчитат в огромна степен на ефективните доболнични грижи. Именно защото хоспитализацията представлява вид неуспех да се справим преди болницата, или пропуск „да хванем“ заболяването рано, докато не се е усложнило и вече категорично да налага хоспитализация.

-       От традиционната вяра в знахари, чекръкчии и по-съвременния вариант – Гугъл съвети, след ковид пандемията сякаш наблюдаваме епидемично недоверие в научната медицина. Как да си обясним тази надигнала се вълна и как да ѝ противодействаме?

-        Технологиите много скоростно изпревариха възможностите за анализ и решения на нашия мозък. В глобален план се наблюдава тежка криза на всички видове авторитети – наука, култура, медии, здравеопазване, образование. Всеки вярва, че понеже лесно може да търси в интернет, знае повече от хората с опит и практика. Това обаче води до епидемично нарастване на фалшивите новини и съответно последващото недоверие към всичко. Как да противодействаме – с бавно и методично отстояване на критичното мислене, с ценене на достоверната информация, познанието и мъдростта. Това технологиите все още не могат да ни предоставят, дори при сегашното ниво на развитие на изкуствения интелект.

Приоритетите на Александър Симидчиев:

Работя за ефективно здравеопазване и силна икономика. Нека заедно се преборим за здрава, просперираща и конкурентна България чрез:

·        Справедливо разпределение на здравния ресурс с фокус върху превенцията.
·        Съхраняване на медиците в България чрез достойни възнаграждения.
·        Ускорена дигитализация на здравните процеси с цел гарантиране на прозрачност, проследимост, качество и безопасност.
·        Увеличаване на ресурсите за оценка на ранното детско развитие, профилактика и лечение на децата със специални потребности и хронични         заболявания. 
·        Фискална децентрализация.
·        Независими регулатори.