На предприемачите най-много пречи несигурната правна и административна среда, в която могат „да опраскат“ и дребния, и едрия бизнес, казва кандидатът за народен представител в 23-и МИР с преференция 105

Той е едно от най-разпознаваемите лица на “Да, България” и “Демократична България”. Винаги е острие по най-горещите и опасни теми. Например освети над 50 купувачи на гласове, които могат значително да променят картината в новия парламент.

Винаги върши по няколко неща едновременно и спи два пъти по-малко от средностатистическия човек. Явно, за да може да свърши още работа, или обратно - така и така не спи, защо да не поработи още. Познава много добре цялата страна и всички партийни структури. 
Ивайло Мирчев е роден през 1980 г. в Добрич. Бакалавър по маркетинг от Стопанската академия в Свищов и магистър по финанси от БАН. Основател на две български ИТ компании, създали успешни продукти за международния пазар. Бизнесът му е много успешен в чужбина, но иска и родината му да е развита и справедлива - затова влиза в политиката. Безброй са безумията, които го мотивират да смени попрището. Например преди 8 години заедно със съдружника си предлага на столичен зам.-кмет да дарят на Столичната община своя софтуерна разработка, която да управлява процесите в софийския градски транспорт. С нея техни клиенти са лондонските летища Хийтроу и Лутън и градският транспорт в Манчестър. Но зам.-кметът не иска да я даряват, а да я продадат, по определена схема, явно с цел корупция. 

Преследва каузите, за които се бори, до победа. Негови са битките срещу купуването на гласове, енергийната независимост от Русия, помощта за Украйна и превъоръжаването на българската армия, корупцията и свободата на предприемачеството.

- Защо загубихте половината си избиратели на последните избори – заради сглобката или заради нейния провал, г-н Мирчев?

- Защото не обяснихме добре какъв компромис сме направили в името на това България да има редовно управление след едноличните служебни правителства на президента Радев и в разгара на войната срещу Украйна. И това управление успя да постигне немалко – да прекрати енергийната зависимост от Русия, да върне страната в нейната евроатлантическа орбита, да започне сериозни реформи, да увеличи доходите на пенсионерите, да облекчи положението на мнозина социални групи, плащащи сериозни суми за лекарства, и т.н. Дори събрахме квалифицирано мнозинство, за да променим конституцията. И когато поискаха да си поделим регулаторите, отказаха да  реформираме службите и МВР, за да може задкулисието да продължи под нов параван, ние казахме твърдо „не“. Тогава с влиянието си в КС отмениха и съдебната реформа в основния закон. Така че ротацията се провали, защото Пеевски искаше да презареди задкулисното си влияние в институциите, а Борисов се оказа твърде зависим от него. Те искаха с евроатлантизма да покрият като с було корупцията. И когато дойде решителният момент за антикорупция, те развалиха управлението и ни пратиха на избори. Така че ние не направихме компромис с принципите и целите, за които се борим, не предадохме избирателите си. Но очевидно половината от тях не ни разбраха докрай, което е наша вина. Но и те не се отказаха от нас докрай – не избраха да гласуват за други партии. Затова вярваме, че отново можем да спечелим доверието им. Защото съвестта ни е чиста – не сме предали каузата си с т.нар. сглобка, нито с нейния провал.  

- Но те се питат - ще влезете ли в нова сглобка след изборите?

- Ето това се опитваме и трудно успяваме да обясним. Като системна и последователна формация за нас на първо място в политиката е „за какво“, а след това – „с кого“. Още от самото си учредяване, „Да, България“ се бори за една основна кауза – за правова държава. Защото превзетата държава осакатява България и спъва развитието ѝ. Ние няма да се уморим да се борим срещу задкулисието и зависимостите. Разбира се, ако нашите поддръжници ни осигурят мнозинство, ще ни е много по-лесно и много по-бързо ще можем да постигаме целите си. Когато обаче нямаме мнозинство, ние сме длъжни да търсим подкрепа от други формации – това са средствата на парламентарната демокрация за постигане на политически цели. И ще продължим да го правим, както и досега – слагаме на масата реформите, които преследваме, и търсим гласове и споделена отговорност за тях. Не правим сглобки, а се борим да налагаме нашия дневен ред, дневния ред на нашите избиратели. Най-лесно е да стоим в ъгъла като исихасти, самотни и чисти. Но това е нищоправене. И е безотговорно към избирателите.

- С какво България може да бъде успешна в краткосрочен план?

- С влизането в сухопътния Шенген и в еврозоната още от догодина. Това ще е успех за страната ни, за който добре работиха и кабинетът „Денков“, и служебните правителства след него, и партиите, които подкрепят европейската интеграция на България, с които приехме закона за еврото и отстоявахме правото си за пълен Шенген. Така не само ще завършим евроинтеграцията си. Това са и средства за изсветляване, за ограничаване на задкулисните зависимости и корупцията. 

- Като политик, който идва от бизнеса, какво според Вас пречи най-много на бизнеса днес и какви мерки предлагате?

- Най-много пречи несигурната правна и административна среда, в която могат „да опраскат“ и дребния, и едрия бизнес. Нима цялата нация не бяхме свидетели на многобройни фрапантни случаи на крадене на бизнеси, на изнудвания от всевъзможни джуджета, които са пипалата на един октопод, който използва прокуратурата и всевъзможни институции, за да деребейства, задушавайки свободното предприемачество. Затова и инвеститорите бягат от нас – нищо че имаме ниски данъци. Та кой ще дойде тук, ако ще трябва да плаща хиляди и милиони за адвокати, за да урежда имоти и собственост, с които да инвестира, и освен пари, да загуби  месеци и години, които също са пари? Да, идвам от ИТ сектора и той е свободен – не е завод, не могат да го откраднат, не е асфалт, да го изтънят, а и хич не разбират от ИТ. Но и ИТ инвеститорите ни заобикалят и отиват у съседите. Няма ли справедлива и сигурна държава, и нула процента да са данъците, не е атрактивна. Освен това имаме и сериозен дефицит на работна ръка – както квалифицирана, така и неквалифицирана. Затова поставяме сериозен акцент в програмата си върху инвестиции в човешкия капитал. Но не социалистически, на калпак, а предприемачески, прицелено, с гаранции за ефективност. Икономиката на бъдещето вече е дошла в днешния ден и ние не можем да си позволим да изоставаме встрани и да се маргинализираме като нация. 

- Трябваха ни три десетилетия, за да премахнем МОЧА, официално известен като Паметник на съветската армия. Колко години ще ни трябват да си вземем комплекса „Камчия“?

- Много по-малко, включително и заради изстрадания успех с МОЧА Заедно с Надежда Йорданова подготвихме в предишния парламент законопроект, но не получихме достатъчна подкрепа. В следващото Народно събрание това отново ще бъде приоритет за нас. Камчия трябва да бъде отново българска!

Приоритети на Ивайло Мирчев:

• Безкомпромисна борба с корупцията на всички нива. Независим съд и прокуратура, без обвързаности и влияние на задкулисни олигархични (престъпни) интереси.
• Работещи  и отчетни регулатори. Регулаторните и контролни органи трябва да се ръководят от доказани професионалисти, избрани прозрачно след широк обществен дебат.
• Стабилна икономика на бъдещето с развитие на отраслите с висока добавена стойност. Ниски данъци за бизнеса и осигуряване на условия на предвидимост във времето.
• Пълна енергийна диверсификация. Ускорено и предвидимо развитие на сектора на възобновяемите енергийни източници чрез стабилна законодателна рамка.
• Ускорено и цялостно превъоръжаване на Българската армия, повишаване на боеспособността ѝ, подобряване на условията за военнослужещите и инвестиции в човешкия капитал.