О.з. полковник Диман Георгиев, кандидат за евродепутат от „ Синя България“

С изказването си вчера президентът Румен Радев не само за пореден път доказа, че е пряк проводник на руската хибридна война срещу страните от ЕС и НАТО, всъщност с думите си, всяващи страх, той директно се намеси в предизборната борба на страната на русофилските, путинистки партии. Целта му е прозрачно ясна. Използвайки похвати, които се изучават в школите на КГБ, той буквално 

тероризира населението, 

плашейки го с Русия и надявайки се така то да гласува за радевия-руски "мир". Радев гледа напред в годините след президентството и не се интересува ни най-малко от това да бъде обединител. Не се интересува от интересите на България. 

"Припряните реакции на наши политици и институции, че България няма да изпраща войски в Украйна, не значат абсолютно нищо, ако някоя друга държава, член на НАТО, провокира пряк сблъсък с Русия", заяви държавният глава. Какво всъщност иска от нашите политици президентът? Какви декларации очаква той от тях? Не са му ли достатъчни позициите на министър-председателя Главчев и на генералния секретар на НАТО Столтенберг, че наши войски няма да бъдат изпращани в Украйна? 

Защо и от чие име плаши Радев?

 Той говорител на Путин ли е? Може ли Радев да каже какво би било за него провокация, след която Русия ще направи какво? На бойното поле се видя, че руската армия не струва нищо. В момента тя не е способна на конвенционална война с НАТО. С ядрено оръжие ли ни плаши Радев? Защото, ако анализираме неговите изказвания, ще видим, че за слугата на Путин всичко, което не удовлетворява имперския глад на диктатора за територии и политическа доминация над съседите е провокация. До къде стига готовността на президента да се навежда на изток? Освен "Крим е руски, какъв да е" може ли Варна, например, и цяла България да бъдат "Руски, какви да са" защото 

Русия е терорист, плашещ с ядрено оръжие

 Като главнокомандващ, при евентуална война, от каква част на България би се отказал президентът и то в момент в който на всеки, разбиращ мъничко от война, е ясно, че противникът ти не може да те победи. Коя част от България би предал, "генерале", че да имаш наглостта да съветваш украинците да се откажат от земята си? Може ли президентът да разясни с какво точно Украйна провокира Русия, за да бъде нападната? Смята ли президентът, че Украйна няма правото да покани всички заплашени от Русия страни и нямат ли право тези страни именно в Украйна да защитят своите граници, държейки терориста Русия далеч от тях? 

Защо го нямаше Радев в България на форума на НАТО? От Швейцария (на поредната екскурзия) той говори за истерия. Ако има истерия, то тя прозира най-ярко от думите му. Истерия от осъзнаването, че не може да изпълни поставените му от господаря от Кремъл задачи. Кой и с кого (според Радев) трябва да преговаря за мир и при какви условия? Може ли Радев да спре въвличането на Северна Корея, Иран и Китай в "тази война"? Може ли да спре доставките на снаряди, дронове, чипове от тях (тези доставки вървят от 2014 г, много преди НАТО да започне активно да помага на Украйна)? Може ли той да преговаря с Путин? Неговото самохвалство и претенции, че само той разбира от армия и знае какво е война, е направо жалко. Във всички демократични политически партии има военни и експерти, които за разлика от него са участвали реално във военни действия. Наглата претенция на президента, че само той има представа от война, ако не беше жалка и манипулативна, щеше да е смешна. Битките, в което е участвал той, са битки за любовници, пари от летателни, от отпуски. Битки за длъжности и власт. Битки, в които се продаде на Русия през Нинова и Решетников. Единствената кръв, която Радев е виждал, това е 

кръвта на подчинените, които е жертвал, 

за да върви напред и да изпълнява руски поръчки. Кръв в бой не е виждал, оръжие в бой не е "стискал". Така, че по-леко с изхвърлянията, господин президент!