Проф. Иван Русчев и проф. Атанас Семов са избрани за член-кореспонденти на Българската академия на науките (БАН). Те са първите юристи, които стават член-кореспонденти от 13 години насам, съобщаваlex.bg.

Последно през 2008 г. това научно звание получи проф. Цанка Цанкова.

Както „Лекс“ писа, до конкурса за член-кореспонденти бяха допуснати трима юристи – проф. дюн Иван Русчев, проф. дюн Атанас Семов и проф. дюн Георги Пенчев.

Местата за член-кореспонденти в направлението на обществените науки, сред които е правото, бяха две. И за тях се борят не само юристи, но и представители на социологическите и икономическите науки.

Изборът на проф. Русчев и на проф. Семов за член-кореспонденти освен важно признание за тях и за цялата правна общност, е и повод да се припомни, че от 2013 г., когато почина Чудомир Големинов, няма юрист академик. А откакто преди две години почина проф. Александър Янков, проф. Цанкова е единственият член-кореспондент.

Големинов е последният юрист, получил званието академик. Това стана през 1997 г. и така вече 24 години БАН не го е давал на друг юрист.

До 2009 г., когато почина Ярослав Радев, правото беше представено с двама академици.

Проф. Русчев и проф. Семов са сред най-четените автори на научни публикации в „Лекс“ (прикачили сме част от статиите им отстрани в рубриката „По темата“).

Иван Русчев е роден на 5 септември 1957 г. Професор е по гражданско и семейно право. Научната му кариера започва през 1988 г., когато става асистент, а от 1994 г. е доктор по право.

Доцент е от 2000 г., а професор става 8 години по-късно. Доктор на юридическите науки е от 2016 г.

Русчев е дългогодишен арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара.

„Научната му работа се отличава с аргументирането на оригинални тези във връзка с абстрактни теоретични понятия, от които се правят редица задълбочени изводи с приносен характер и значение за развитието на юридическата практика. Той е изграден учен в областта на правните науки, с оригинално мислене, с вкус към дискусионните въпроси и към новите предизвикателства в юридическата наука. Познат е в правната общност с критичния си поглед по разнообразни теми от съдебната практика“, пишат за него от БАН.

Тази година проф. Русчев произнесе академичното слово при връчването на дипломите на абсолвентите на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, което си струва да бъде припомнено:

Атанас Семов е роден на 23 март 1970 г. Получава магистърска степен по право на ЕС в Европейския университетски център в Нанси, Франция през 1998 г., където прави докторантура.

От 1999 г. е асистент по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ, от 2010 г. е доцент, а от 2017 г. – професор по Право на ЕС. Доктор по Право на ЕС от 2007 г., доктор на юридическите науки от 2012 г.

През 2012 г. получава от Европейската комисия титлата „Катедра „Жан Моне” за трудовете си относно съдебната система на ЕС. Общо 7 пъти е гост-професор в университетите на Бордо и Нанси (Франция) и Загреб (Хърватска), ежегодно изнася лекции в Европейския университетски център в Нанси, Франция.

Зам.-председател е на Българската асоциация по международно право от 1994 г. до 2018 г. Създател и ръководител е на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в ЮФ на СУ. Семов е един от учредителите на Българската асоциация по европейско право.

От ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд.

„Той има голям принос за създаването и развитието на цялостно самостоятелно научно направление в българската правна наука: Право на Европейския съюз. Научните му трудове са посветени на най-важните за доктрината и за практиката  научни и научно-практически проблеми на правото на ЕС“, казват за него от Българската академия на науките.

Припомняме ви едно от знаковите становища на Атанас Семов в Конституционния съд.

За член-кореспонденти на БАН се избират професори и доктори на науките, които не са навършили 65 години към датата на обявяване на конкурса, обогатили са науката с важни постижения, получили са известност и признание в страната и в чужбина с две активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение и имат активна изследователска и експертна дейност.

По закон академиците и член-кореспондентите могат да работят на щатна длъжност до навършването на 70-годишна възраст, след което за тях се запазват условия за научна дейност и подготовка на научни кадри. Освен това получават допълнително пожизнено месечно възнаграждение. За академиците сумата е равна на депутатската заплата, а член-кореспондентите получават 30 на сто от нея.