Преди 124 години, на днешната дата във Варна умира най-величавият символ на Беломорска Тракия и тракийските българи - Капитан Петко войвода. Хайдутин, войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските и родопските българи от турско робство, и обединението им с България.

В края на 1899 година на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него пише "Те погребаха България". Това е последният бунт на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите - "Боюк Петко" Кирков Каракирков. Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко войвода, издъхва няколко месеца по-късно - на 7 февруари 1900 година. Болен, без работа и средства, смазан от побоищата във варненската тъмница Ичкале. И само на 55 години.

Хилядно множество се стича на погребението, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.

През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които неизменно спазва: "Свобода, равенство, братство", "Момчета, работете за свободата на отечеството ни" и "Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време". 

"За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм за откритие". Думите са на правнучката на един от братята на Капитан Петко войвода - Пенка Чакалова-Генева.