На 16 март, преди 84 години в София издъхва поетесата и преводачка Мара Белчева. Именно на нея всеки български интелектуалец дължи най-добрия превод на „Тъй рече Заратустра“ , на Фридрих Ницше. Неин е и преводът на „Потъналата камбана“ на Герхард Хауптман. Мара Белчева е и жената, която бди до сетния час до големия поет Печно Славейков.

Белчева е родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Тя изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка е на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). От общата връзка между двамата остават и любовните им писма, които са своеобразен еталон за поезия в проза.

Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София и до днес е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ...

Родих се да живея в бури -

но ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

"Чуй, тихий извор е дълбок!"

ми каза той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач и смях.