Русият президент не е налуден фанатик, знае точно какво е направил, и може би сънува как някой ден ще бъде арестуван като военнопрестъпник
Д-р Любомир Канов
Опитах се да характеризирам и да разбера лицевите гримаси на Путин по времето на срещата с Тръмп и Ци, посредством битовите термини, с които обикновено хората си служат. Тези гримаси повече или по-малко изразяват емоциите ни. Стигнах до следните определения, макар че имаше голяма смесица от различни наслагвания и тези емоции не бяха еднозначни:
Най-главната гримаса и емоция, видна от екрана, беше страхливост и подла завист,
с чувство за неадекватност в ситуацията
спрямо останалите участници. Имаше и значителна сервилност и страх спрямо по-високите и по-силните участници в срещата. Оглеждането наоколо, погледът му, наподобяващ поглед на антропологичен плъх, каквато е всъщност дълбоката му генетична природа, издаваше скритата му неадекватност и осъзнаване, че той не принадлежи тук, между хората, които решават съдбата на човечеството, а че е един
случаен ленинградски блатар
от задните входове, издигнат на върха от невероятните произволи на руската историческа съдба. Издаваше Страх, страхливост, нежелание да бъде там, защото знае, че е попаднал не на мястото, където може да контролира ситуацията. Присъстваше голяма доза гузност и поради липса на Пи Ар инструкции, видима тревожност, опасения за разкритост и разобличеност, суетливи движения на тялото, загуба на контрол върху мимиката, която беше издайническа. Не можеше
да скрие зад чуждия декор нищожеството си
което е свикнал да прикрива всред златните зали в дворците си. Извън Кремъл, видимо има предчувствието, че може да бъде арестуван, очаква това всяка нощ и вероятно даже в сънищата си, поради осъзнаването, че е масов военопрестъпник. Но той не е налуден фанатик, знае точно какво е направил.
Всъщност, в себе си, се учудва, че все още не е арестуван. Допускам, че понякога си мисли, нещо от рода на: “Как ми се случи, точно на мен, да съм на власт даже по-дълго от Сталин?”
Ние вярваме обаче, че това ще се случи.
Още от Лачени цървули
Другарки и другари, недейте да плачете на чуждо умряло...
Плачете за България - да не я докараме дотам, че на Европа да й дойде до гуша от нас...време да се разбере, че няма безплатен обяд
Защо мълчите, морски хора, събуждайте се – часовникът удари 15 пъти вече!
Правителството вижда опасности само на север, юг и запад, но никога на изток - толкова ли сме приспани от политическата пропаганда, която ни залива през последните години, че сме забравили къде и от какво живеем?
Възможно ли е човек и днес да носи греха от братоубийството на Каин и Авел...
Има ли библейско предание, освен моралния си смисъл и тълкуване за Божията промисъл, да има скрит исторически смисъл?