„Обсъждането във ВСС трябва да представлява сериозен дебат за мотивите на президента, с които отказа назначаване на Иван Гешев, както и относно етапа, от който трябва да започне процедурата“, заяви пред БНР Атанаска Дишева - член на ВСС и на съдийската колегия.

Тя посочи, че най-вероятно Съветът ще заседава в четвъртък във връзка с обсъждане на указа на президента, с който върна предложението за назначаване на главен прокурор.

„Не мога да приема тезата, че това, което ВСС може да направи оттук насетне, е единствено прегласуване и в зависимост от резултата, от броя на гласовете, които бъдат постигнати, да се обсъждат мотивите на президента. Логиката е точно обратната според мен“, изказа мнението си тя в предаването „Преди всички“.

В мотивите на президента се съдържат индикации за това каква е преценката му относно професионалните и нравствени качества на Иван Гешев, коментира Дишева и продължи:

„Щом той говори за разсейване на съмнението, че той ще може да защитава обществения интерес, правата на гражданите и върховенството на закона, очевидно и в него е останало съмнение за това, че предложеният главен прокурор може да защитава този интерес. Президентът не мълчи напълно по този въпрос. Той не напразно наблегна върху процедурата. Това е за да каже – единственият начин, по който може да се излъчи главен прокурор, който разсейва съмненията и който да се ползва с авторитет и легитимност, е да се започне нова процедура, в която да се гарантира състезателността“.

Според нея проблемът не е в издигането на една единствена кандидатура.

„Множество дребни детайли относно издигането на тази кандидатура наложиха усещането в публичното пространство, че изборът е предрешен, че кандидатурата ще бъде единствена и че тя ще бъде точно тази. Издигането на кандидатурата от всичките 11 члена на прокурорската колегия беше твърде показателно. От прокурорската колегия могат да бъдат издигнати поне 3 кандидатури плюс още една от министъра на правосъдието. С номинирането на Иван Гешев от всички членове на прокурорската колегия беше изключена възможността за издигане на поне още една кандидатура“.

Целият начин, по който протече тази кампания, не само в мен създадоха усещането за някаква дирижираност, смята Атанаска Дишева.

Според нея текстът дава възможност за конюнктурен прочит.

„Те са два текста – в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Те не са идентични. Конституцията казва, че президентът няма право да откаже назначаване или освобождаване при повторно направено предложение. Нищо повече не се казва в Конституцията. В същото време разпоредба от Закона за съдебната власт говори за това, че ако след връщането от президента кандидатурата не събере 17 гласа и не бъде направено повторно предложение за същия кандидат, се провежда нова процедура. Конституцията говори за повторно направено предложение, докато законът говори за предложение за същия кандидат и едва тогава провеждане на нова процедура. Има място да се мисли и дебатира дали законът не дописва Конституцията по начин, който е различен от действително вложеното съдържание в конституционния текст“.

Атанаска Дишева сподели, че е притеснена след изказаната си критична позиция:

„Притеснена съм, разбира се. Ако кажа друго, значи да ви излъжа. Човешко същество съм, освен това следя какво се случва в съдебната система, как се процедира в подобни случаи. Самата аз бях обект на много сериозна атака през миналата година за нещо, което изглежда доста по-незначително на фона на това, което в момента говоря и правя. Цената, която плащам, е огромна, не знам дали е оправдана. Много колеги, а и други хора, ми казаха, че за тях е важно да чуват глас и да усещат надежда“.