Изглежда се задава...Третата световна война!

Д-р Валентин Янев

Кога една глобална война чука на вратите? Кои държави са мотивирани да водят завоевателни войни? Страни  които функционират на принципа на либералната демокрация нямат нужда от войни. Имам предвид стария класически тип либерализъм. При тях липсва етатизъм. Държавното участие е сведено само до изпълняване на основни защитни функции на обществото и отделната личност. В тази държава владее духа на свободата, правото на лично волеизлияние и волята на гражданското общество.

Частна собственост, частна инициатива, предприемчивост, свободен пазар, конкуренция, неограничена свобода на мисълта и словото, минимално вмешателство на държавата осигуряващо само добър обществен ред. Като прибавим тенденцията за международно разделение на труда, либералните държави отварят пазарите помежду си, инвестират взаимно, създават смесен бизнес при който няколко държави произвеждат един общ продукт, който пласират на международния пазар. Има свободно трансгранично движение на капитали и човешки ресурс. Всеки избира, къде е по-благоприятно за него да живее и работи, само трябва да се спазват законите. Това повишава материалното благосъстояние на тези народи. Такива държави няма смисъл да се водят войни по между си за територии, да се местят граници насам- натам, защото постепенно се създава общо жизнено, икономическо пространство. Така се обезмислят войните като инструментариум.

Това са капитализъм и либерализъм в чист вид.

Всякаква форма на етатизъм, брутално навлизане на държавата в обществения и личен живот на хората, унищожава либерализма и

тласка страните към тоталитаризъм

Командната планова икономика, ограничаването на частната инициатива и собственост, държавното регулиране на бизнеса на хората, дава насока на такава държава към автаркия/икономическо самозадоволяване/ и оттук към икономическа изолация. Това прави необходимо и териториалното и разширяване за да се разпростре суверенитета на държавата върху нови природни богатства и човешки ресурси. Това мотивира такива държави да  се въвличат в завоевателни войни.

Тоест да обобщим- държави от тоталитарен тип- фашизъм, нацизъм, социализъм, модерен феодаализъм и прочие, са склонни към предизвикване на войни защото това го изисква техния тип икономика и идеология, разбира се.

Демократични държави от либерален тип нямат нужда от войни, защото логиката на тяхното икономическо и духовно развитие позволява прекрасно да комуникират и общуват помежду си в икономически предимно план.

Трябва да се отбележи, че и в капиталистически тип държава може да се развие авторитаризъм със недопустимо голям държавен контрол с всички произтичащи от това гореизброени последици. Това се случва във фашистка Италия и в нацистка Германия. 

При социалистическия тип държави това

е изначално предопределено

Типичен пример за това е бившия Съветски Съюз и по сетнешна Русия. В това се убедиха всички териториално съседствуващи страни, които бяха нападани, контролирани, завладявани през изминалите стотина години. Изброявам част от тях:

Монголия е под тотален контрол.

Няколко военни конфликта с Китай за крайгранични територии.

С Япония-Курилските острови- окончателно завладени от Съветския съюз по време на Втората световна война.

Чечня-опустошена и обезлюдена чрез варварски военни средства.

Грузия- откъснати северни област- Абхазия и Осетия.

Украйна с поетапно завладяване на Кримския полуостров, а сега Донец и Луганск.

До Октомврийската революция Руската империя завладява Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша. 

Многовековния руски стремеж да завладее Проливите и превърне Черно море във вътрешно такова.

Защо му е на руския човек да владее 1/6 та или 1/8 ма от обитаемата площ на земята и да продължава да ламти да завладява нови съседни територии. Та и сега в Русия има места, където не е стъпил човешки крак. И сега Русия не е в състояние да разработи и използува неизчепаемите си подземни богатства на руда, газ, нефт, въглища. Те нямат необходимите технологии за това и разчитат на Западни такива. Всичко това се обуславя от господствуващата марксистко-ленинска идеология и тоталитарния тип на политическо и икономическо устройство на държавата.

Тук човека е нищо, държавата е всичко

Дори личният живот и личното свободно време са под контрола на комунистическата държава. Резултатът е известен непрекъснати войни и завладяване на отделни територии или цели съседни държави. А при Съветския съюз открито се говореше и за световна пролетарска революция и победа на комунизма в целия свят. Тоест ЦЕЛИЯ СВЯТ Е НЕОБХОДИМ НА РУСНАЦИТЕ!!!

Видяхме какво се случи на тоталитарните режими решили да се разширяват територилан чрез войни. Национални катастрофи сполетяли Германия, Италия, Япония, Австро-Унгария. Покрай тях постадаха и малки държави като нашата решили по същия начин да осъществяват националния си идеал за обединение.
Преди да избухне Втората световна война Европа и света имаха шанс да я предотвратят.  Първата грешка на победителите от АНТАНТА та, (изживяващи се не знам защо за демократична коалиция при положение, че се всички воюваха и за запазване и разширение на колониите си), беше че чрез Версайлската система от мирни договори наложиха точно обратното на прокламираните от американския президент Удроу Уилсън 14 принципа на следвоенния мирен свят. Ограбване на територии и население от победените страни. Уж в името на демокрацията, а то

победителите оголиха хищни зъби и постъпиха точно така както „виновната“ Германия.

Естествено последва Втората световна война, защото положението предимно на победена Германия беше нетърпимо и бившата АНТАНТА го разбираше. Само едно не разбраха Великобритания, Франция и САЩ, до къде ще стигне в реваншистките си претенции Хитлер. А той отиде много далеч, реши да завладява цяла Европа. И тук виждаме същия дефект, присъщ на тоталитарната държава. Германският нацизъм страдаше от синдрома териториално увеличение- Lebensraum- нужда от жизнено пространство. Крайният резултат

световна човешка касапница с невиждани до тогава размери.

Защо не беше предотвратена тази касапница? Демократичният свят допусна да се съюзят два тоталитарни режима, този на Хитлер с Азиатския на Сталин. Става дума за пакта Рибентроп-Молотов. Чрез него Хитлеристка Германия и комунистическия Съветски Съюз си поделиха Европа като територии и зони на влияние. Всеобщата война стана неизбежна.

Сега, през 2026 година сме в подобна ситуация. Русия като имперска сила отново подкара политика на заличаване суверенитета на съседните ней държави и след като прегази, както казахме по-горе последователно първоначално Афганистан (но неуспешно), Чечня, Грузия, стигна до Украйна и тук засече. 
Ситуацията наподобява тази от преди Втората Световна война, но войнолюбеца се казва Путин, а държавата не е Германия а Русия. Отново имаме съюзи на диктаторски държави. Този път се сдружиха Русия, Северна Корея, Иран и така леекичко от заден план се притуря и Китай.

Подобно на плана Рибентроп-Молотов се създаде

споразумението в Анкоридж- Аляска

САЩ и Русия се договориха как да приключи войната в Украйна, какви да са следвоенните придобивки на Русия и какво да преглътне Европа.

Всички вече разбраха, че на кормилото на властта в САЩ републиканците поставиха един човек, с ментални проблеми, преминаващи в психически, но удобен за осъществяване на теснополитическите интереси на Републиканската партия. 

Че това се очертава да стане държава от тоталитарен тип, се предполага от тясната връзка и взаимопомощ между администрацията на Доналд Тръмп и технологичния гигант PALANTIR, с оповестената му стратегия в 22 точки. Тя предвижда тотален контрол над американското общество с възможностите на високите технологии и изкуствения интелект. Тоест с американската демокрация до тук. Ако това се случи „Пакта в Анкоридж: Тръмп-Путин“ ще отвори пътя на руския диктатор да прибегне и до

използуване на ядрено оръжие срещу Украйна

РУСИЯ ВЕЧЕ ГУБИ ВОЙНАТА С КОНВЕНЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА СРЕЩУ УКРАЙНА. Това означава падане от власт на Путин с вероятна негова смърт и съдебна отговорност на неговото обкръжение, което го подкрепя и стимулира в тази пет годишна война. Това е достатъчен мотив Путин да се реши на крайна стъпка, а именно използване на ядрено оръжие (било пряко, било косвено чрез взривяване на украински атомни електроцентрали) срещу Украйна, за да спечели войната. 

ТОВА ОЗНАЧАВА САМО ЕДНО- НАЧАЛО НА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА!

Всеки Европейски политик, който неглижира тази опасност, саботира подкрепата на Украйна или направо подкрепя Русия в тази варварска война срещу украинския народ трябва да се счита за съучастник на Путин в подпалването на Трета световна ядрена война.

В Европа трябва да се опомнят и всички държави от Европейския Съюз и особенно Европейската част на НАТО (без САЩ за огромно съжаление), като масивно  навляат в конвенционалната война с технологии, сателитно разузнаване и всякакъв вид въоръжение без да спестяват изпращането и на най-мощните си конвенционални военни средства.

Второто нещо, което трябва да направи Европа е да предупреди Русия, че всякаква ескалация в посока на ядрени оръжия ще доведе до решителен адекватен европейски отговор с практическо заличаване на Русия.
В противен случай се задава Третата световна война, с участието на две коалиции - тази на Европа и насрещната на Русия, Северна Корея, Китай и Иран.

Тук на Балканския полуостров също имаме държава от тоталитарен тип

и това е Сърбия.

Режимът на Вучич не зачита волята на собствения си народ и повече от година потушава  големите народни протести с полицейски репресии, арести, цензура и пълен контрол на медиите. Няма дори и наченки на някаква демокрация. Западна ни съседка е една полицейска държава с националистическа доктрина и стремеж за териториални придобивки от съседите си в името на някакъв „СРЪБСКИ СВЯТ“.

Този режим се задържа все още на крилете на национализма, който винаги е бил силно изразен в сръбското общество.

Дори протестиращите сръбски студенти не са издигнали до сега нито един път знаме на Европейския Съюз на многохилядните си протести и шествия.

Сърбия не признава независимостта на бившата си южна автномна област Косово населена изключително с албанци. Дестабилизира обстановката в Черна Гора за да я върне отново в своята политическа орбита. Определено сътрудничи за присъединяването на Република Сръбска представляваща половината от територията на независимата Босна и Херцеговина към Сърбия. В Република Северна Македония упражнява влияние върху политиката им спрямо България, която политика е по същество антибългарска и даже с претенции за македонско малцинство в България.  Македония в момента се явява инструмент за въздействие както върху Европейския съюз, така и върху България. 

Поразително е сходството в съдържанието и времевото появяване на доктрината „Руски свят“ в Русия, чийто идеолог се явява Александър Дугин и

доктрината „Сръбски свят“ в Сърбия

И двете представляват платформа за политическо и военно действие. Знаем, че при национализма постигането на благоденствие и процъфтяване на собствения народ става винаги във вреда на други съседни народи и това именно го различава от чистия патриотизъм.  Това  поведение на Александър Вучич и поддръжниците му в управлението е много тревожно на терена на традиционно взривоопасните Балкани. А като добавим и тесните политически, икономически и военни връзки между Сърбия от една страна и Русия и Китай от друга се вижда съвсем ясно характера на сръбския режим. Той е авторитарен по същество с тенденция да стане диктаторски като тези в Русия и Китай.

Това поставя България в много притеснителна ситуация, защото трябва да защитим както нашите национални интереси, така и тези на Европейския Съюз. Изисква се активна дипломатическа дейност в Брюксел, военна подготвеност и ограмотяване на народа ни, който се носи на вълните на русофилството и сръбската псевдокултура на плескавицата и чалгата. 

Пред сега взелите във властта от „Прогресивна България“ стои огромна отговорност да скъсат окончателно пъпната връв, която ни свързва с Русия по линия на – „освобождение“, панславянство, източноправославие и социдеология, защото грешните решения и стъпки в тези съдбоносни времена могат да ни запратят в поредната национална катастрофа. 

Също така трябва да следим много внимателно какво става на западната ни граница, защото там имаме и уязвими българи, живеещи в Царибродско и Босилеградско, които са поставени от този режим в условията „клинична смърт“. Може да ни се наложи да влезем ролята на „реаниматори“.