САЩ до голяма степен се изтеглиха от Сирия, а Европа - самозваната пазителка на ценностите - отново изглежда безпомощна да направи нещо. Последствията са ужасни, включително за самата Европа, пише Райнер Херман във ФАЦ.

Случващото се в В Идлиб е равносилно на хуманитарна катастрофа, която светът игнорира. Кадрите от района, които всъщност би трябвало да ни разтърсят дълбоко, приличат много на тези от края на Втората световна война: дълги върволици от бежанци са се запътили през снега и в студа на север - вероятно към спасителната турска граница. Хората носят със себе си само най-необходимото.

Сирийският режим, подкрепян от руски самолети и проирански милиции, следва в Идлиб стратегията на изгорената земя. Хеликоптери обстрелват с касетъчни бомби болници и училища, пазари и жилищни блокове. Цели квартали са обезлюдени и превърнати в призрачни градове. Недвусмисленото послание гласи: В бъдеще тук не трябва да има живот!

Хиляди прогонени деца

Стотици хиляди беззащитни хора бягат от сирийската военна машина, която като валяк мачка всичко по пътя си. Хуманитарни организации смятат, че 290 хиляди от прогонените са деца. Всяка нощ те мръзнат, но за сирийския режим всеки в провинцията е "терорист". През последните години много хора от района избягаха в Идлиб - по-далеч от армията на Асад и насилието. По-отдалечено място, което да им предлага сигурно убежище, вече няма.

Руското ръководство се включва в това цинично отношение към хората, допускайки в Идлиб това, което самото то практикуваше в чеченската столица Грозни. А жестокият режим от Дамаск напълно се дискредитира. Който е вярвал, че с управляващите от Дамаск може да се преговаря за политическото бъдеще на Сирия, трябва най-накрая да се откаже от своята наивност. Асад и поддръжниците на неговия режим искат чрез бомбардировките да си осигурят страна, в която живеят само лоялни сирийци, а всички останали да бъдат прогонени. Но това няма да донесе спокойствие на страната.

В Анкара се опасяват, че половината от близо от населението в района на Идлиб, междувременно набъбнало до почти 4 милиона души, ще се прехвърлят в Турция, ако границата бъде отворена. Големият брой бежанци би дестабилизирал както страната, така и Европа, която на всяка цена иска и трябва да предотврати следваща голяма бежанска вълна. А това само показва как Русия може да влияе на Европа, когато се намира на ключова позиция на някой от мигрантските маршрути - както впрочем и в Либия. 

В четвъртък президентите Ердоган и Путин разговаряха отново. Но този телефонен разговор не доведе до сближаване на позициите им. Турция започва една рискована игра и се опитва да отблъсне сирийската армия с военна сила отвъд 12-те наблюдателни поста, създадени да контролират примирието за Идлиб, за което се споразумяха Русия, Турция и Иран.

Нечестните обвинения от Германия

Така Турция прави услуга не само на себе си, но и на Европа. Но обвиненията, че при тази операция на турската армия биха могли да бъдат използвани и германски оръжия, са измислени. А когато Ангела Меркел предложи изграждането в Идлиб на къщички за 100 000 бежанци, срещу нея се изля вълна от ругатни. Европа отново е безпомощна и безсилна, макар всички ценности, към които се придържа тя, да са брутално погазени. 

Това много напомня на войната в Югославия, когато Европа напълно безпомощно и бездейно наблюдаваше сръбските зверства. Тогава едва ултиматумът на безпардонния американски дипломат Ричард Холбрук спрямо сръбския диктатор Слободан Милошевич, както и последвалите американски бомбардировки сложиха край на геноцида.

Поведението на сирийския режим сега показва какво се случва, когато САЩ се оттеглят от ролята си на регулаторен фактор в даден регион. А Европа, самозваната пазителка на човешките права, бележи поредния си морален провал.