Изгубена цивилизация в пустинята Нефуд пренаписва историята на човечеството

Дълбоко в пустинята Нефуд в Северна Арабия археолози откриха нещо, което може да промени представите ни за ранните човешки общества в Близкия изток. Огромни скални гравюри, датирани на повече от 12 000 години, разкриват следи от изненадващо сложна и организирана култура, съществувала в един от най-негостоприемните региони на планетата.

Новото изследване, публикувано в научното списание Nature Communications, е определяно от мнозина учени като едно от най-значимите археологически открития в региона през последните години. Според информация на Futura-Sciences, находките поставят под съмнение досегашните теории за това кога и как хората са населявали Арабския полуостров.

Изследователски екип от Института „Макс Планк“ по геоантропология и University College London е документирал над 100 мащабни гравюри, издълбани директно в скалите на пустинята Нефуд. Сред изображенията се виждат камили, диви бикове, коне, газели и ибекси, като някои фигури достигат до два метра височина.

Откритията са направени в три слабо проучени района по южните граници на Нефуд — Джебел Арнаан, Джебел Млейха и Джебел Мисма. Археолозите са идентифицирали 60 панела със 176 различни гравюри, много от които се намират на труднодостъпни скални масиви и отвесни участъци, заснети дори с помощта на дронове.

Според учените това подсказва не само художествени умения, но и сериозна организация и техническа подготовка. Праисторическите творци са рискували живота си, катерейки се по стръмни скали, за да оставят своите послания върху камъка.

Период, който досега бе почти „празен“ за науката
Най-изненадващото е възрастта на тези произведения. Те са създадени между 12 800 и 11 400 години назад — период, за който археолозите разполагат с изключително малко доказателства за човешко присъствие в региона.

Досега учените смятаха, че суровият климат на Арабия е довел до почти пълно изчезване на човешките общности там за хилядолетия. Между 25 000 и 10 000 години назад археологическите следи са оскъдни — почти липсват кости, селища или постоянни структури.

Именно затова новите открития предизвикват толкова голям интерес. Те показват, че хора не само са оцелявали в тази екстремна среда, но вероятно са развивали сложна културна идентичност и символен свят.

Според публикацията на Futura-Sciences, гравюрите вероятно са изпълнявали едновременно социална, културна и практическа функция — маркирайки водоизточници, ловни маршрути и територии.

Освен самите изображения археолозите са открили и над 500 каменни инструмента, зелени пигменти и каменни мъниста. Все още не е ясно дали тези артефакти принадлежат на същите общности, създали гравюрите, или свидетелстват за контакти с други групи от Леванта.

Тази възможност е особено важна, защото подсказва, че дори в праисторическата епоха пустинята може да е била част от по-широка мрежа за обмен на идеи, ресурси и технологии.

Ръководителят на изследването д-р Мария Гуагнин обяснява, че тези огромни изображения вероятно са били „заявление за присъствие, достъп и културна идентичност“. Според нейния колега д-р Сери Шиптън скалното изкуство е можело да служи и като своеобразна карта — обозначаваща вода, маршрути и права върху определени територии.

Откритието хвърля нова светлина върху древните общества на Близкия изток и показва, че развитието на човешката култура в региона е било далеч по-богато и сложно, отколкото науката предполагаше досега.

В продължение на десетилетия голяма част от праисторическата история на Арабия оставаше „невидима“ за археолозите. Днес именно изкуството — издълбано в скалите на една безмилостна пустиня — започва да връща образа на хора, чиито истории са били погребани под пясъците хилядолетия наред.