Владимир Владимиров, политически анализатор

Опасен ли е Изкуственият интелект (ИИ) за човечеството? Приятел или враг? Отговорът не е еднозначен, но това е абсолютно легитимен въпрос, който вълнува много хора днес. ИИ носи потенциал за огромен прогрес в почти всички области на човешкото познание и наука. Същевременно, съществуват сериозни опасения и проблеми отчетени при досегашното използване на технологията, които не трябва да бъдат подминавани или по-лошо неглижирани поради икономически и политически съображения и влияния.

Свидетели сме на сериозното развитие на изкуствения интелект (ИИ) и навлизането на тази технология в нашия всекидневен живот. Светът се изправя пред 

безпрецедентни предизвикателства

 и възможности и дори е удачно да си зададем въпроса – на прага ли сме на Петата индустриална революция или това просто е една нова и поредна технологична иновация? Като политически анализатор, виждам дълбоки импликации за обществото и редица неотговорени въпроси, които надхвърлят чисто технологичното развитие и ниво, както и недостатъчна информация и публичен дебат по тази важна тема в България и Европа.

САЩ и Китай, на този етап, водят в разработването на ИИ технологии, инвестирайки трилиони долари частни и държавни средства в изследвания и развитие на технологията. Тази надпревара има и сериозни геополитически измерения, като всяка страна се стреми да постигне технологично превъзходство – дори някои изследователи смятат, че сме на прага на нова и този път 

технологична “Студена война“ 

между тези две свръхдържави. Поведението и политиките на новата администрация в САЩ дават сериозни индикации за това. Европейският съюз, макар и изоставащ за момента, се фокусира и върху етичното и устойчиво развитие на ИИ чрез регулации като AI Act (първият в света всеобхватен законодателен акт за регулиране на ИИ), а доста от държавите в съюза разработват свои ИИ модели и технологии, но на този етап няма обща стратегия и координация по тази ключова тема. В САЩ и Китай обаче може да се каже, че почти няма сериозни регулации и ограничения и “духът е пуснат от бутилката“.

Понастоящем сме свидетели на бързо развитие основно на Големи езикови модели (LLM) като Chat GPT и Claude (САЩ), DeepSeek (Китай) и Mistral Large (Франция), които демонстрират впечатляващи способности в обработката и комуникацията на естествен език и то на почти всички основни езици по света. За сега това са реално езикови модели, които много успешно комуникират и създават съдържание, базирани именно на статистически методи и алгоритми. Въпреки това, тези системи са само върхът на айсберга и са само подмножество на по-широката област и възможности на изкуствения интелект. В близко бъдеще се очаква развитието на много по-сложни ИИ системи(AGI), които ще могат да извършват по-комплексни задачи и да вземат решения в реално време и дори да наподобяват наистина способностите и начина на мислене на човека - това  включва  способността  за  самостоятелно  мислене,  преценка  и  заемане  на  позиции. Важен етап и посока в момента е и развитието на така наречените ИИ Агенти – специализирани програми, които използват големите езикови модели, но са създадени да вършат по-строго дефинирани задачи по даден въпрос и са интегрирани в дадена индустрия или отделна фирма.

Немаловажен е и въпросът за големите възможности за автоматизация, които технологията дава и все по-широкото и навлизане в индустриите може да доведе до значителни промени на пазара на труда, потенциално увеличавайки безработицата в определени сектори и преформатирайки много работни места и дори цели индустрии – например ИИ пише успешно софтуер и може да замени много от базовите работни места в софтуерната индустрия.

От социологическа гледна точка, ИИ има потенциала да преформатира и промени социалните структури и много от съществуващите взаимоотношения в обществата и дори самият съществуващ неолиберален капитализъм в Западния свят. Големите технологични компании в САЩ и особено техните собственици (новият елит на тази страна) имат друга нова и различна визия за развитието на технологията, САЩ като държава и съществуващите досегашни форми на капитализъм и регулации.

ИИ може да бъде използван и като инструмент за 

манипулация на обществено мнение,

 чрез създаване на "deep fake" съдържание и таргетирана дезинформация, а при китайския или при други недемократични режими и за тотален контрол. На този етап например съществува и реална алгоритмична дискриминация - ИИ системите могат да възпроизвеждат и усилват съществуващи социални неравенства (сексизъм, расизъм и т.н.), тъй като са обучени на „пристрастни„ данни, които отразяват мненията и вижданията на авторите им и то през различни години и епохи. В държави като Китай съществува реално и проблем с масовото наблюдение и държавно социално оценяване на гражданите. Технологиите за разпознаване на лица и анализ на поведението повдигат резонни въпроси за правото на неприкосновеност на личния живот и къде би трябвало да е границата. Това поставя нови предизвикателства пред демокрацията и демократичните държави и изисква подготовка, преосмисляне и създаване на прозрачни и категорични регулаторни рамки и правила за развитието и използването на Изкуствения интелект. 

Не на последно място трябва да следим и другия основен параметър на тази технология, а именно огромната и увеличаваща се експоненциално консумация на електрическа енергия, която е необходима за функционирането на машините и хардуера „зад кадър„.

За да се справим с предизвикателствата на тази нова ера или може би нова Индустриална революция, е необходим интердисциплинарен подход и сериозни усилия от страна на обществата, политиците и елитите. На първо място политики за глобално сътрудничество и съвместни усилия, както и създаване на общовалидни етични стандарти и правила за развитие на технологията. Компаниите, разработващи ИИ, трябва да бъдат по-прозрачни относно своите алгоритми, използваните бази данни и да носят пряка отговорност за тяхното въздействие и развитие. На този етап се работи зад закрити врати и малцина мениджъри и висши държавни чиновници наистина знаят на 100% какво се случва.

 Друг важен аспект е образованието и готовността за образователни усилия и преквалификация в много сектори и индустрии, за да сме подготвени и балансирани по посока на промените, които ИИ ще донесе. Необходим е 

широк обществен дебат за бъдещето, което искаме да изградим

 с помощта на ИИ, включващ различни гледни точки и заинтересовани страни и сега именно е точно този момент.

Изкуственият интелект не е нито панацея, нито апокалиптична заплаха. Той е мощен инструмент, чието въздействие ще зависи от начина, по който го развиваме и използваме. Знанието и критичното мислене ще продължат да бъдат ключовите умения на човека и за в бъдеще! Като глобално общество, ние имаме отговорността да направляваме и участваме в това развитие в посока, която да служи на общото благо и да защитава основните човешки ценности. Новата мисия на човечеството е да открием ползите за нас от внедряването и използването на ИИ - като хората трябва и ще бъдат в центъра на тази трансформация.