Могат да съществуват само вселени със същите физически закони като нашите, е изводът, който прави великият учен заедно с американския физик Джеймс Хартъл
Последния труд на проф. Стивън Хокинг посочва, че нашата вселена може да е една от много подобни на нея, съобщи Би Би Си. Тази теория разрешава космически парадокс, измислен от самия покоен професор. Тя дава и насоки за астрономите да намерят доказателства за съществуването на паралелни вселени.
Изследването е дадено за публикуване в "Списание за високоенергийна физика" 10 дни преди кончината на Стивън Хокинг.
През 80-те години на миналия век Стивън Хокинг и американският физик Джеймс Хартъл лансират теорията, че Вселената се е появила преди почти 14 млрд. години, без да уточняват как. Вместо това те използват квантова механика, за да обяснят, че вселената се е появила от нищото. Тази идея предлага едно решение, но предизвиква друг въпрос - според някои броят може да е безкраен.
Анализирайки данните, физиците стигат до извода, че Големият взрив е създал не само една вселена, а безкрайно много. Някои, според теорията на Хартъл-Хокинг, приличат много на нашата, може би дори с планети като Земята, общества, дори индивиди като нас. Други вселени ще са малко различни, вероятно с планети като Земята, на които динозаврите не са изчезнали. Трети обаче ще са напълно различни, без земи, дори може би без звезди и галактики и различни закони на физиката.
Теорията звучи отнесена, но уравненията правят подобни сценарии теоретически възможни. Проблемът идва от безкрайния вид вселени с безкрайни вариации в законите на физиката, защото тогава теорията не може да предвиди в каква вселена сме ние самите.
По този парадокс проф. Хокинг работи заедно с проф. Томас Хертог от белгийския университет в Льовен 20 години. Те го решават с помощта на струнната теория. Изводът им е, че могат да съществуват само вселени със същите физически закони като нашите.
Фактор
Изследването е дадено за публикуване в "Списание за високоенергийна физика" 10 дни преди кончината на Стивън Хокинг.
През 80-те години на миналия век Стивън Хокинг и американският физик Джеймс Хартъл лансират теорията, че Вселената се е появила преди почти 14 млрд. години, без да уточняват как. Вместо това те използват квантова механика, за да обяснят, че вселената се е появила от нищото. Тази идея предлага едно решение, но предизвиква друг въпрос - според някои броят може да е безкраен.
Анализирайки данните, физиците стигат до извода, че Големият взрив е създал не само една вселена, а безкрайно много. Някои, според теорията на Хартъл-Хокинг, приличат много на нашата, може би дори с планети като Земята, общества, дори индивиди като нас. Други вселени ще са малко различни, вероятно с планети като Земята, на които динозаврите не са изчезнали. Трети обаче ще са напълно различни, без земи, дори може би без звезди и галактики и различни закони на физиката.
Теорията звучи отнесена, но уравненията правят подобни сценарии теоретически възможни. Проблемът идва от безкрайния вид вселени с безкрайни вариации в законите на физиката, защото тогава теорията не може да предвиди в каква вселена сме ние самите.
По този парадокс проф. Хокинг работи заедно с проф. Томас Хертог от белгийския университет в Льовен 20 години. Те го решават с помощта на струнната теория. Изводът им е, че могат да съществуват само вселени със същите физически закони като нашите.
Още от Наука
Робот се спусна под земята край Арарат в търсене на следи от Ноевия ковчег
Формацията Дюрупънар се намира близо до планината и наподобява корпус на плавателен съд.
Суперкомпютър с изкуствен интелект се отправя към Луната за първия си тест на повърхността ѝ
Роувърът FLIP ще носи компютър на Hewlett Packard Enterprise, който трябва да работи в екстремните условия на лунния южен полюс и да изпитва технологии за автономна навигация, езикови модели и киберсигурност
Очакват се 94 събития и 60 учени на Пловдивския фестивал на науката
Четвъртото издание на Пловдивския фестивал на науката се организира от Фондация "Красива наука" в партньорство с Министерството на образованието, Българската академия на науките и Фондация "Пловдив 2019"