Почвите у нас са в добро екологично състояние. Това показва анализ за съдържанието на тежки метали в почвите от 2005 до 2016 година.

Анализът на почвите се извършва в рамките на Националната система за почвен мониторинг в 397 пункта в страната.

Николай Пишманов, старши експерт в отдел „Мониторинг на земи биоразнообразие и защитени територии“ в Изпълнителната агенция по околната среда заяви пред БНР: „Всяка година се взимат почвени проби, приблизително ¼ - това е около 100 пункта от общия брой пунктове от националната мрежа. Дифузното замърсяване, което изследваме на почвите, е следствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. То се оценява чрез определяне на концентрацията на тежки метали и металоиди. По отношение на тях за оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2016-а са взети общо 678 почвени проби. Направени са 6102 анализа, набрани от 113 пункта от базовата мрежа. Всички те са оценени съгласно максимално допустимите концентрации.“

Всеки може да провери данните от доклада на агенцията по околна среда и да види пунктовете, в които е отчетено по-високо съдържание на метали в почвите. По думите на проф. Ирена Атанасова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, тези обекти представляват 9% от общия брой за страната и попадат в административните граници на основните градове – София, Пазарджик, Смолян, Монтана, Кърджали, Хасково, Благоевград и Бургас. В изследванията на нашия институт са попаднали обекти към т.нар. "горещи точки" – това са локални източници на замърсяване. "Имаме много изследвания по отношение на замърсяването в Кремиковци. Землищата на Бухово, Сеславци, Горни Богров, където сме отчели завишени концентрации в почвите за олово, но за другите тежки метали не се надвишават максимално допустимите концентрации“, посочи проф. Атанасова.