Пускането на първия блок на АЕЦ “Белене” се отлага за 2035 г. вместо, както беше досега, за 2030 г. Това се разбира от проект за енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт 2050 г. В нея е предвидена 2000 мегавата ядрена мощност, но без да се посочва къде ще е тя.

Неспоменаването на проекта възбуди духовете и възроди поредните дебати нужна ли е, или не втора атомна централа, прогнози за смъртта на проекта и възраждане на идеята за VII блок, че и на VIII в АЕЦ “Козлодуй”. Това отекна и в руските медии.

Стратегията структурира баланса на енергийната система, тя казва нуждите и какви мощности ще се развиват, а не точно коя централа къде да бъде, коментираха от министерството на енергетиката.

Не съм чул парламентът да е взел друго решение, което да отмени това от 7 юни 2018 г., заяви пък ядрен експерт.

На тази дата Народното събрание реши да се възобновят действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ “Белене” съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите на проекта в отделно проектно дружество. Депутатите възложиха на министъра на енергетиката да разработи процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г.

То отмени друго разпореждане на парламента от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка “Белене”.

В тези пет години между двете решения НЕК загуби арбитражното дело, водено от “Атомстройекспорт” по най-благоприятния според министъра на енергетиката Теменужка Петкова начин. А именно, да плати поръчаното оборудване. Двата реактора бяха докарани на площадката на “Белене”, а по думите на министърката в централата държавата е инвестирала над 3 млрд. лв.

Допреди няколко месеца възроденият проект се движеше по график.

На 22 май 2019 г. обявлението за процедурата е публикувано в “Официален вестник” на ЕС. НЕК покани компании за заявяване на интерес за стратегически инвеститор, за придобиване на миноритарно участие и дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. В нея бе записано, че индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от датата на публикуване на поканата в “Официален вестник” на ЕС.

7 компании подадоха заявления за стратегически инвеститор, 2 за доставчик на оборудване и 4 за миноритарен акционер и за изкупуване на тока от централата.

От обявяването на процедурата до момента се измина път през избор на компании в късата листа, изпращане на покана за подаване на окончателни оферти, подписване на споразумение за конфиденциалност, потвърждаване от страна на компаниите, че ще подадат оферти, изпращане на информационния меморандум до фирмите от късата листа.

Да напомним, че това са руската корпорация “Росатом”, китайската CNNC, корейската хидроядрена енергийна компания “Дженерал електрик” и “Фраматом”, като последните две са доставчици на оборудване.

На 18 юни от “Росатом” съобщиха, че руската компания е постигнала споразумение за сътрудничество с “Фраматом” (Франция) и “Дженерал електрик” за обединяване на усилията за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ “Белене”.

И както се шегуват някои политици, АЕЦ “Белене” попадна под карантина и спря на етапа допускането на компаниите в информационната зала, в която е конфиденциалната информация за проекта.

Запознаването с тези документи на място е условие да се подготвят окончателните оферти. Срокът за подаването им тече от момента на осигуряването на достъп.

Официално пандемията от COVID-19 е алибито за замръзване на проекта на този етап.

Самата Теменужка Петкова неведнъж е заявявала, че проектът не е спрян, а се бави заради пандемията. Пърноначалният срок за подаване на окончателните оферти беше краят на май. После се допускаше, че това може да стане до края на годината.

Отместването на срока за пускане на първия блок на неназованата в стратегията ядрена мощност за 2035 г. и на втория - 2040 г., освен със забавянето заради пандемията е възможно да е свързано и с осигуряването на още време за работа на въглищните ни централи, въпреки че механизмите за капацитет се позволяват от ЕС до 2025 г.

Високопоставени източници от ГЕРБ допускат, че развитието на проекта или пък замразяването му може да се остави за следващ парламент и следващо правителство. Уроците от миналото показват, че при политическа нестабилност АЕЦ “Белене” замръзва.

Календар на процедурата - 7 ноември 2018 г. Министерският съвет взема решение за обявяване на процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ “Белене”.

- 22 май 2019 г. Процедурата е публикувана в “Официален вестник” на ЕС.
- 20 август 2019 г. 13 компании подадоха заявления, 7 за стратегически инвеститор.
- 19 декември 2019 г. 5 компании са класирани в късата листа на стратегическите инвеститори.
- 31 януари 2020 г. И петте компании заявяват, че ще подадат обвързващи оферти.
- 30 април 2020 г. До компаниите е изпратен информационният меромандум с базова информация за проекта въпреки пандемията.
- 18 юни 2020 г. “Росатом”, “Фраматом” и “Дженерал електрик” подписаха споразумение да обединят усилията си за участие в процедурата за “Белене”.