Вече не е възможно президентът на САЩ Доналд Тръмп да бъде обвиняван за непоследователност, поне по отношение на Сирия. През декември, преди да встъпи в длъжност, той каза, че Вашингтон трябва да спре да се опитва да сваля режими. Той говореше за сирийския президент Башар Асад, чието отстраняване се беше превърнало в крайъгълен камък на политиката на Барак Обама за Близкия изток. И миналия месец Тръмп направи може би най-важното си решение досега - да спре да подпомага сирийските милиции, които се бият срещу Асад. Това пише в коментар за в. „Аарец“ Цви Барел, цитиран от Канал3.

В сряда „Вашингтон пост“ съобщи, че това решение предоставя на Русия окончателно потвърждение, че Сирия е нейна собственост. И не само Русия. Иран също е много доволен от решението на Тръмп да обърка плановете на десетките милиции, които все още се бият с Асад.

Самите милиции отдавна знаят, че Вашингтон не ги смята за значими сили, които си заслужава да се култивират, особено след като Асад им отне Алепо миналата година. Това завладяване предсказуемо доказа стратегически поврат, както на бойното поле, така и в дипломатическите усилия за постигане на споразумение, което да сложи край на войната.

Някои милиции, като частите на Сирийската свободна армия (ССА), които се борят в "услуга" на Турция в Северна Сирия, са загубили националната си мисия и ефективно стават наемници, натоварени да осигурят интересите на други страни, а не непременно да се бият с Асад.

Други милиции, като онези, които оперират в южната част на Сирия в близост до израелските и йорданските граници, се управляват от оперативен щаб в Йордания, който координира обучението и военната им дейност и ги финансира. Но не всички тези милиции се подчиняват на заповедите на щаба в Йордания, а дори и тези, които го правят, не се придържат задължително към мисиите, които са им възложени.

Освен това някои от най-силните милиции са онези, на които Вашингтон не може или не иска да помогне по очевидни причини. Единият е свързаният с „Ал Кайда“ Фронт за завладяване на Леван, по-рано Фронта Ал-Нусра. Друг е Ахрар ас-Шам, коалиция от добре въоръжени радикални групи, които все още се бият, но главно помежду си.

Разбирането, че подкрепата за милицията срещу Асад не успя да постигне значими резултати на място, убеди Обама да ограничи подкрепата си от пари и оръжие и при никакви обстоятелства да не изпраща американски войници на бойното поле.

Тръмп, който пусна 60 ракети по сирийската база, от които армията на Асад може да е използвала химическо оръжие, завърши военното си участие в битката срещу Асад.

Американските сили ще продължат да се бият срещу „Ислямска държава“ (ИД), с масирана помощ от Сирийските демократични сили (СДС), милиция, състояща се предимно от кюрди и малко араби.

Но отговорността за мерките за сигурност в Сирия, стабилизирането на прекратяването на огъня в южната част на Сирия, създаването на други зони на деескалация и преди всичко ръководенето на дипломатическия процес официално бяха прехвърлени на Русия и Иран.

Решението на Тръмп също така елиминира дипломатическото предимство (очевидно с малка практическа стойност), че милициите са се възползвали от твърд западен поддръжник, който би предотвратил руското и иранското поглъщане на Сирия. Но това не е революционна промяна, след като Турция, навремето най-големият противник на Асад, даде ясно да се разбере преди няколко месеца, че няма да се противопостави на продължаващото му управление "по време на преходен период", за което не е посочила никакъв срок. И тази седмица френският президент Еманюел Макрон обяви, че отстраняването на Асад не е предварително условие за преговори за бъдещето на Сирия.

По този начин, освен Саудитска Арабия, никоя голяма сила все още не подкрепя искането на сирийската опозиция отстраняването на Асад да предшества всеки дипломатически процес.