Израел пред избори: Идва краят на ерата Нетаняху или поредният му триумф?

Йоханес С. Бокенхаймер, "Нойе Цюрхер Цайтунг"

След пет седмици израелците ще изберат нов парламент. В същото време това е гласуване за съдбата на човека, който доминира политически в страната от близо две десетилетия: Бенямин Нетаняху. Политик, който се почита от привържениците си като гарант за сигурността, а от критиците си се презира като гробар на израелската демокрация. Затова най-важният въпрос е: Ще успее ли Биби още веднъж?

Актуалните проучвания във всеки случай сочат, че за действащия министър-председател това ще бъде оспорвана битка. Партията „Ликуд“ на Нетаняху и коалиционните му партньори могат да се надяват на най-много 52 места в повечето проучвания. Това е твърде малко за правителствено мнозинство в Кнесета, за което са необходими 61 гласа.

Нетаняху се представя зле и по отношение на рейтинга на популярност. На въпроса кой е по-подходящ за поста на министър-председател, в последните проучвания той редовно оставаше зад Гади Айзенкот. Бившият началник на армията обяви кандидатурата си в края на юни. Оттогава неговата партия „Яшар“ е най-силната сила в повечето проучвания.

Три години война и терор са оставили следи, така изглежда. До днес в Израел се спори за това каква отговорност носи Нетаняху за провала на държавата на 7 октомври. Според последните медийни съобщения израелският министър-председател е бил предупреден от Египет и Обединените арабски емирства за предстояща атака на "Хамас". Самият Нетаняху вижда вината предимно в армията и разузнаването, които не са го предупредили. Той обаче отхвърля идеята за независима държавна разследваща комисия. Критиците му го обвиняват, че по този начин се опитва да се отърве от собствената си отговорност.

Към това се прибавят и други конфликти, които разделят страната. Така например през 2023 г. правителството му искаше да отслаби Върховния съд чрез реформа, срещу което стотици хиляди протестираха в продължение на месеци. Освен това се води борба за задължителната военна служба за ултраортодоксалните мъже. Нетаняху настоява за освобождаването им от военна служба и с това си навлича гнева на много израелци, които изпълняват своя дълг.

„Ликуд“ се възползва от лоялните си избиратели

И все пак, не бива да го отписваме. Това казват дори онези, които са политически далеч от него. Към тях принадлежи например лявата политическа съветничка Далия Шейндлин. Пътят на Нетаняху към преизбиране е труден, смята тя. „Но не е невъзможно.“ Защото въпреки всички остри дебати и лошите резултати в проучванията, Биби може да разчита на две неща: политическата си хитрост и лоялна основна избирателна база.

Към тази база Шейндлин причислява не само избирателите на „Ликуд“, но и привържениците на онези партии, с които „Ликуд“ управлява. Например ултраортодоксалните, които съставляват около 11 процента от избирателите. Те знаят, че Нетаняху се съобразява особено с техните интереси и им осигурява благоприятни бюджети и условия. „Този съюз съществува отдавна, а ултраортодоксалните избиратели гласуват много единодушно.“ Неговата позиция по отношение на задължителната военна служба може да му навреди сред много израелци, но сред ултраортодоксалните тя дава резултат.

Втората група, според Шейндлин, се състои от около 12 процента от възрастното население, които са национално-религиозни. Те подкрепят селищата и анексирането на Западния бряг. Те също знаят, че Нетаняху е на тяхна страна. „Той включи в правителството си партии с точно такива позиции“, каза Шейндлин. И има предвид партиите на финансовия министър Бецалел Смотрич и министъра на полицията Итамар Бен-Гвир. "Ликуд" все повече се приближава към тези позиции.

Остават още самите избиратели на „Ликуд“. Броят им е намалял с около една трета от последните избори през 2022 г. Едно твърдо ядро обаче продължава да остава лоялно към министър-председателя, въпреки трите години война с „Хамас“, „Хизбула“ и Иран. Или именно заради това. Тези избиратели едва ли му приписват вината за това, че 7 октомври е попаднал в мандата му, казва Шейндлин.

Мнозина са възприели обяснения за провала, които отчасти са от типа на конспиративните теории. Според тях апаратът за сигурност е работил срещу Нетаняху и не му е дал възможност да реагира навреме. Някои дори вярват, че отговорни лица в армията и разузнавателните служби са знаели за плановете за атака и са допуснали нападението да се случи, за да навредят на Нетаняху.

В проучвания сред избирателите на правителствената коалиция тази теория на моменти е срещала голяма подкрепа. „Затова тези хора не разглеждат 7 октомври преди всичко като провал на Нетаняху“, каза Шейндлин. От тяхна гледна точка други са виновни за катастрофата, а Нетаняху е реагирал след това толкова добре, колкото е било възможно.

Не е първият опит за сваляне на министър-председателя

А освен това налице е и политическият инстинкт на Нетаняху за власт. На противниците му вече им се е удавало да сформират коалиция срещу него – само за да бъдат отново надхитрени от него по-късно. През 2021 г., например, Яир Лапид, лидер на „Йеш Атид“, събра коалиция от осем партии. В нея участваха десни, центристки и леви сили, а за първи път и една арабска листа. Заедно те изгониха Нетаняху след дванадесет години на власт.

Споразумението беше скъпо. Лапид трябваше да се съгласи на ротация с десния политик Нафтали Бенет, за да задържи всички заедно. Бенет получи правото да управлява пръв, въпреки че неговата фракция имаше само седем места.

Тогавашният лидер на опозицията Нетаняху умело се възползва от раздора в коалицията. „Партията му гласуваше дори против проекти, които всъщност съответстваха на собствената ѝ идеология, само за да свали правителството“, каза Шейндлин. Поради това правителството се разпадна само след една година и в края на 2022 г. Нетаняху се върна на власт.

„Нетаняху просто демонстрира изключителен политически опит и изтънченост“, каза Шейндлин. Това скоро може да се отрази и на Айзенкот. Подготвен ли е той за това? По-голямата част от професионалния си живот той е прекарал в армията, а не в политическите престрелки. В предизборната кампания той наистина нанася удари срещу Нетаняху, но досега не се е откроявал като оратор или типичен политически стратег.

Арабите като решаващ фактор?

Трябва да се признае, че сдържаният му стил се приема добре от много избиратели. В проучванията Айзенкот и съюзниците му редовно постигат сходни или дори по-високи резултати от блока на Нетаняху. „Въпросът обаче е дали ще могат да сформират функционираща коалиция“, каза Шейндлин.

Въпросът е и с кого. Айзенкот и евентуалните му партньори искат да наложат задължителна военна служба и за ултраортодоксалните мъже. Айзенкот дори заяви, че предпочита нови избори пред компромис по този въпрос. По този начин ултраортодоксалните партии до голяма степен отпадат като партньори.

Остават арабските партии. Но и тук лагерът на Айзенкот среща затруднения. Публично почти всички негови съратници отхвърлят сътрудничество. Без ултраортодоксалните или арабите обаче на блока му липсват места за мнозинство според повечето проучвания.

Затова Шайндлин очаква, че в случая с арабите това все още може да се промени. В момента много политици заявяват, че трябва публично да се закълнат, че няма да включват арабски партии в съставянето на правителството. „Но аз вярвам, че всички тайно обмислят това.“

Преди това обаче арабските партии трябва изобщо да получат право да се явят на изборите. Миналата седмица Централната избирателна комисия практически изключи всички важни от тях от изборите. Това беше стъпка, която последва по искане на правителствената коалиция. Сред обвиненията е, че те подкрепят въоръжената борба на терористични организации.

Малко вероятно е обаче нещата да останат така. Дори Главната прокуратура счете доказателствата за недостатъчни. Последната дума има Върховният съд, който ще разгледа делото тази седмица. В миналото той обикновено е отменял подобни изключения.

Биби може да остане на поста си и без мнозинство

Така че претендентите имат още много работа, преди да бъдат в състояние да сформират правителство. В крайна сметка именно Нетаняху би могъл да се възползва от това и да се задържи на поста си, въпреки предвидимите големи загуби.

Шейндлин вижда няколко пътя за това. „Една възможност би било правителство на малцинството“, каза тя. Това е законно, но не е особено стабилно. Ако нито един от блоковете не събере мнозинство, до провеждането на нови избори досегашното правителство ще продължи да изпълнява функциите си. Нетаняху беше на власт между 2019 и 2020 г., след като изборите бяха отложени с 3 години.

Възможно е също така някоя опозиционна партия все пак да се убеди да сформира правителство с „Ликуд“. И това вече се е случвало. През 2020 г. Бени Ганц, след три предизборни кампании срещу Нетаняху, се присъедини към неговото правителство. Предвид политическите умения на Нетаняху, Шейндлин счита, че такъв сценарий е всичко друго, но не и невероятен. „Опозицията не бива да се радва прекалено рано. /|БГНЕС