Израелски товарен самолет кацна в Белград, докато Сърбия възобновява износа на оръжие
Израелски товарен самолет е извършил полет от Тел Авив до Белград и обратно на 5 март - по време на ескалацията на конфликта в Близкия изток. Това установи Радио Свободна Европа (РСЕ) чрез анализ на специализирани сайтове за проследяване на полети.

Самолетът е предназначен за превоз на тежки и опасни товари, включително въоръжение. Какъв товар е превозвал обаче не е известно, а компетентните институции не дават отговор.

Това не е единственият случай през последния месец, когато товарен самолет на частната израелска авиокомпания „Чалъндж Еърлайнс ИЛ“ каца в Белград.

Анализ на РСЕ показва, че през февруари и началото на март два товарни самолета на компанията са извършили най-малко девет полета по маршрута между Сърбия и Израел. Два от тези полети са регистрирани след началото на конфликта в Близкия изток на 28 февруари, когато Съединените щати и Израел започнаха удари срещу Иран.

По нареждане на президента Александър Вучич Сърбия прекрати износа на оръжие в края на юни 2025 г., в разгара на тогавашния израелско-ирански конфликт и на фона на обвинения от Москва, че чрез посредници изнася боеприпаси за Украйна.

Информация, потвърдена от две държавни оръжейни предприятия, показва, че от февруари тази година износът в чужбина е подновен. Държавните институции обаче не дават отговор на въпроса на кого се изнася въоръжение, какво точно и при какви условия.

Данни на Републиканския статистически институт сочат, че през 2025 г. Сърбия е изнесла оръжия и боеприпаси на стойност около 50 милиона долара. Това е два пъти по-малко спрямо 2024 г., когато износът е надхвърлил 104 милиона долара.

Тези числа обаче не са окончателни, тъй като подробната информация не е публично достъпна. Държавата от няколко години не публикува данни какво въоръжение и военна техника е изнасяно, за кои държави и в какви количества.

Летище „Никола Тесла“ в Белград не предоставя подробности за товара на самолетите, летели между сръбската столица и Тел Авив през февруари и март.

Компанията „Белград Еърпорт“, която управлява летището, заяви, че осигурява на авиокомпаниите използването на летищната инфраструктура „в съответствие с международните и националните разпоредби, които регулират превоза на пътници и различни видове товари във въздушния транспорт“.

Кой е наел частния израелски авиопревозвач остава неизвестно.

Израелската „Чалъндж Еърлайнс“ се представя като авиокомпания, специализирана в превоза на „нестандартни товари“. На официалния ѝ сайт се посочва, че разполага с три товарни самолета „Боинг“. Компанията предлага редовни услуги между Тел Авив и европейски държави, както и до Съединените щати чрез летището в Лиеж, Белгия.

Посочва се също, че притежава различни лицензи за сигурност при товарни полети, издадени от Европейския съюз, САЩ, Китай и други държави. Компанията твърди, че е обучена да транспортира разнообразни товари - от храни до експлозиви, лекарства и тежка техника.

След избухването на конфликта в Близкия изток в края на февруари голяма част от международния въздушен трафик към региона беше прекратена, а движението на стоки значително намаля.

Въпреки това „Чалъндж Еърлайнс“ продължава да лети до Израел и да извършва товарни превози.

През ноември 2024 г. белгийски медии съобщиха, че компанията е подала жалби срещу федерални и регионални разпоредби в Белгия, които ограничават транспортирането на оръжие и военна техника за Израел.

По данни на белгийските медии „Чалъндж Еърлайнс“ тогава е отрекла да превозва оръжие, като е заявила, че доставя в Израел хуманитарна помощ и храни.

РСЕ проследи полетите на два товарни самолета на компанията с регистрационни номера 4X-IAJ и 4X-ICK, които са кацали на летището в Белград.

Един от тях, самолетът 4X-ICK, е кацал в сръбската столица и през юни 2025 г., по времето когато беше въведено ембаргото върху износа на оръжие.

Президентът на Сърбия тогава отказа да отговори на въпросите за този полет, като заяви, че „не му минава през ума да казва какво е излетяло и какво е кацнало“.

Сайтът „Флайт Радар“ показва историята на полетите на самолета през последната година. Освен до Белград той е летял и до редица европейски градове и до Съединените щати.

В Израел, освен летището в Тел Авив, самолетът е кацал и на военната база Неватим близо до Беер Шева в южната част на страната.

Съединените щати са най-големият износител на оръжие за Израел, като стойността на доставките се измерва в милиарди долари. Около две трети от вноса на оръжие в Израел идва от САЩ.

По признание на президента Александър Вучич доставките на сръбски боеприпаси са били ускорени от октомври 2023 г., когато Израел беше атакуван от палестинската организация Хамас, определяна като терористична от САЩ и Европейския съюз.

След това Израел започна сухопътна офанзива в Ивицата Газа, която доведе до масови жертви сред палестинското цивилно население, разрушаване на градове и тежка хуманитарна криза.

Организацията на обединените нации обвини Израел в сериозни нарушения на човешките права и военни престъпления.

Още преди властите в Белград да признаят, че доставките на оръжие за Израел са ускорени, международни разследващи журналистически екипи съобщиха, че износът на сръбско оръжие за тази страна се е увеличил 30 пъти след октомври 2023 г.

Това предизвика критики от част от опозицията и обществеността в Сърбия, които обвиниха Вучич, че застава на страната на израелското правителство.

След израелските удари срещу Иран през юни 2025 г. сръбският президент заяви, че и двете държави са „приятелски“ за Белград, а Министерството на отбраната съобщи, че по негово указание износът на оръжие и военна техника е спрян.

Военният анализатор Александър Радич коментира: „Цял един отрасъл на индустрията беше спрян от юни насам без правно основание, защото някой така е решил, вследствие на объркана външна политика.“

Той подчертава, че освен изявленията на президента и съобщение на министерството няма официален документ - например решение на сръбското правителство – който да обоснове подобно ембарго.

Въпреки че държавата не потвърждава официално, че мораториумът върху износа е отменен, служители в две държавни оръжейни предприятия са заявили, че доставките за чужбина са подновени.

По думите им през февруари 2026 г. е получено уведомление, че след осеммесечна забрана износът се възобновява.

Председателят на синдиката във фабриката „Застава оръжие“ в Крагуевац Александър Тадич каза: „До синдиката достигна информация от ръководството, че държавата е одобрила част от износа на военно въоръжение.“

„Не знаем официално кои са купувачите и от кои държави, но това е първа и добра стъпка за фабриката, която изпадна в тежко положение заради забраната“, добави той.

По думите му доставките на спортно и ловно оръжие, което също се произвежда в предприятието, „отдавна“ са възобновени към Съединените щати - един от ключовите пазари за този вид продукция.

Подобна информация са получили и работници в оръжейния завод „Първи партизан“ в град Ужице.

„Преди около месец получихме информация, че износът е започнал, но нямаме представа нито къде, нито какво се изпраща“, каза Европа член на синдиката „Слога“, пожелал анонимност.

Военният анализатор Александър Радич твърди: „Междувременно има твърди доказателства, че износът е функционирал в някои изключителни случаи, когато някой е взел решение за това.“

Докато в Сърбия формално е действала забрана за износ на оръжие, Азербайджан и Кипър са показали артилерийски системи, произведени в сръбски заводи.

Азербайджан е демонстрирал самоходни гаубици „Нора“, а Кипър - реактивни системи „Тамнава“.

Катарина Джокич от Международния институт за изследване на мира в Стокхолм заяви: „И двете системи бяха показани за първи път през втората половина на 2025 г. и е много възможно да са били изнесени след обявяването на „мораториума“.“

Сърбия е задължена да докладва износа на тежко и леко въоръжение съгласно международни конвенции. Международните отчети се публикуват в средата на годината за предходната година.

„Но по-голямата част от износа не се вижда там, защото от Сърбия се изнасят огромни количества боеприпаси, които не попадат в тези отчети. Стойността и обемът на износа на боеприпаси не могат да се видят в тези доклади“, обясни Радич.

По закон разрешенията за износ на оръжие и военна техника се издават от Министерството на вътрешната и външната търговия.

За това е необходимо съгласие от министерствата на външните работи, вътрешните работи и отбраната, както и от Агенцията за сигурност и информация.

Необходим е и документ за крайния потребител, заверен от официален орган на държавата получател.

При издаването на разрешение се проверява дали износът не нарушава международни санкции, дали не застрашава спазването на човешките права в страната получател и дали не допринася за избухването или продължаването на въоръжени конфликти.

След изявлението на президента за забрана на износа през юни 2025 г. Министерството на отбраната съобщи, че износителите ще трябва да получат и одобрение от Съвета за национална сигурност.

В този орган участват президентът, министър-председателят, министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи.

Александър Радич коментира: „Мисля, че е напълно ясно, че решението се свежда до един човек. Защото по закон единствено президентът досега не беше част от механизма за вземане на решения за издаване на разрешения за износ на оръжие.“

Точните данни за това какво въоръжение и военна техника Сърбия изнася и внася не са публично достъпни.

Министерството на вътрешната и външната търговия през последните години не публикува на сайта си годишните отчети за издадените разрешения за износ.

Последните публични данни показват, че сред значимите вносители на сръбско оръжие са държави от Персийския залив - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Бахрейн.

Военният анализатор Александър Радич ги определи като „нови партньори“ в оръжейната търговия.

„Сделките със страните от Персийския залив започват да нарастват рязко през 2012–2013 г. с идването на Сръбската прогресивна партия на власт. Те се превърнаха във важни купувачи, докато преди това бяха малки клиенти или нямаха такова значение. Изведнъж официалната статистика показа, че са сред водещите държави, за които се изнася оръжие“, добави той.

Радич смята, че потенциален износ на сръбско оръжие за Близкия изток в момента „би бил в съответствие с политиката на израелското правителство“, което Белград разглежда като партньор.

„Изнася се за Израел, внася се от Израел, а други държави - като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – очевидно са положителни пазари от гледна точка на Израел, защото в момента са политически съюзници“, каза той.

Като пример за внос на оръжие от Израел Радич посочва, че през есента на 2025 г. Сърбия е представила реактивната артилерийска система PULS, внесена от Израел.

Сърбия не изнася оръжие за Иран, тъй като спазва международните санкции.

По данни на Републиканския статистически институт сред държавите от Близкия изток, за които Сърбия е изнасяла оръжие и боеприпаси през 2025 г., са Израел, Бахрейн и Саудитска Арабия.

През 2025 г. за Бахрейн са изнесени оръжия и боеприпаси на стойност около 250 хиляди долара, за Саудитска Арабия - над 100 хиляди долара, а за Израел - над 1,3 милиона долара.

Тези суми обаче може да не отразяват пълния обем на износа, тъй като показват само част от доставките на оръжие./ БГНЕС