Въпреки по-големите инвестиции, по-ниските доходи у нас спрямо останалите страни от ЕС увеличават желанието за емиграция. Това посочи в ефира на БНР проф. Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН. 

Трябва да кажем, че периодът на европейското ни членство съвпадна и с периода на голяма, глобална икономическа криза, така че ефектът не е такъв, какъвто можеше да бъде, но генерално можем да кажем, че има значително нарастване на доходите за този период, което се дължи на по-големите инвестиции. За съжаление това нарастване не е в еднаква степен за трите подоходни групи. То е около 60% за високите подоходни групи и около 55% за средната класа и за бедните. Така че добрата новина е, че има нарастване на доходите, но негативната тенденция на неравенствата и от друга страна, България все още остава с все още по-ниски доходи в сравнение с останалите европейски страни, което оказва натиск и увеличава желанието за емиграция на хора в трудоспособна възраст.

Според Румяна Стоилова българите продължават да вярват повече на европейските институции. Трайна е тенденцията българите да имат по-голямо доверие към Европейския парламент, европейските институции, отколкото към българските.

Когато се задава въпросът: "Ако спрат кохезионните фондове, дали българите ще бъдат все така убедени привърженици на ЕС?", можем да кажем "да", защото допълнително основание е именно отношението към европейските институции, на които се гледа като на гарант за спазване на правилата, на по-голяма прозрачност и ефективност и на българските институции, посочи Стоилова.

В София се провежда международна научна конференция "Ценности, структури и институции в България 10 години след присъединяването ни към ЕС".