В примката на имперско “православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават „истината” от „лъжата”
Д-р Любомир Канов
Колкото и да е принизяващо да се говори за политика по време на най-тържествените дни за християните предшестващи Възкресението, днес не може да се премълчи следното:
Имперска Путинска Русия е взела важно решение - тя, освен “хиперзвуковите ракети” в “борбата срещу фашизма” идващ от Западна Европа и Америка с помощта на фалшиви новини, кибератаки и политически убийства, е решила да впрегне и държавното Православие. Това е особено
коварен кагебистки подход,
защото влиза през храма в душите на хората и ги заблуждава, че когато защитават престъпната посткомунистическа държава, те всъщност защитават своята вяра. Дъгата която чертае идеологията на Дугин обхваща не само България, Сърбия и Монтенегро, но също Македония и Гърция. Обсадният манталитет насочен срещу “еретиците” т.е. католиците и протестантите има стари византийски традиции още от Кръстоносните походи и той, съчетан с параноидно-монголския подход към света от Иван Грозни насам, приет за основа на Московията като империя, дава рецептата на Евразийския модел. В примката на подобно имперско “Православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават истината от лъжата. И това всъщност е оскверняващо тяхната религия. Ако Западът осквернява себе си с безобразията на собствената си мулти-култи релативизация на собствената си идентичност и е затънал в политическа неомарксистка коректност, това не означава, че трябва да се приемат източни сатрапи, дегизирани като православни за “спасители” на нашите души. Който наистина вярва и може да помни, трябва
да запали свещ
за загиналите десетки хиляди православни свещеници и милионите вярващи православни, католици и протестанти, за хилядите разрушени храмове и за безименните жертви на атеистичния комунизъм, а не да целува ръка на Гундяев, на кагебистчето, което се кръсти наобратно поради незнание и да се заблуждава, че днешна милитаристична Русия е обединителния и спасителен център на Православната вяра.
Фактор
Колкото и да е принизяващо да се говори за политика по време на най-тържествените дни за християните предшестващи Възкресението, днес не може да се премълчи следното:
Имперска Путинска Русия е взела важно решение - тя, освен “хиперзвуковите ракети” в “борбата срещу фашизма” идващ от Западна Европа и Америка с помощта на фалшиви новини, кибератаки и политически убийства, е решила да впрегне и държавното Православие. Това е особено
коварен кагебистки подход,
защото влиза през храма в душите на хората и ги заблуждава, че когато защитават престъпната посткомунистическа държава, те всъщност защитават своята вяра. Дъгата която чертае идеологията на Дугин обхваща не само България, Сърбия и Монтенегро, но също Македония и Гърция. Обсадният манталитет насочен срещу “еретиците” т.е. католиците и протестантите има стари византийски традиции още от Кръстоносните походи и той, съчетан с параноидно-монголския подход към света от Иван Грозни насам, приет за основа на Московията като империя, дава рецептата на Евразийския модел. В примката на подобно имперско “Православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават истината от лъжата. И това всъщност е оскверняващо тяхната религия. Ако Западът осквернява себе си с безобразията на собствената си мулти-култи релативизация на собствената си идентичност и е затънал в политическа неомарксистка коректност, това не означава, че трябва да се приемат източни сатрапи, дегизирани като православни за “спасители” на нашите души. Който наистина вярва и може да помни, трябва
да запали свещ
за загиналите десетки хиляди православни свещеници и милионите вярващи православни, католици и протестанти, за хилядите разрушени храмове и за безименните жертви на атеистичния комунизъм, а не да целува ръка на Гундяев, на кагебистчето, което се кръсти наобратно поради незнание и да се заблуждава, че днешна милитаристична Русия е обединителния и спасителен център на Православната вяра.
Още от Хляб и пасти
„Генерал Армагедон“: от руините на Сирия до ударите по Украйна — ще потърси ли Хага отговорност от Суровикин?
От руските операции в Сирия до систематичните удари по украинската инфраструктура — биографията на Сергей Суровикин повдига въпроса за командната отговорност и докъде може да стигне международното правосъдие в търсенето на виновните за военни престъпления
Плашилото „Война“: Защо вдигнаха градуса точно преди изборите?
Черноморската криза е реалност, но вкарването ѝ в президентската кампания цели нещо друго: събуждане на проевропейския избирател и подрязване на крилата на Радев преди зимния политически сезон
Европа се движи с бързи темпове към своето технологично поробване
Eдин континент, завладян в цифровата епоха, не може да се надява да играе значима или водеща роля в света на XXI век и след това