В примката на имперско “православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават „истината” от „лъжата”
Д-р Любомир Канов
Колкото и да е принизяващо да се говори за политика по време на най-тържествените дни за християните предшестващи Възкресението, днес не може да се премълчи следното:
Имперска Путинска Русия е взела важно решение - тя, освен “хиперзвуковите ракети” в “борбата срещу фашизма” идващ от Западна Европа и Америка с помощта на фалшиви новини, кибератаки и политически убийства, е решила да впрегне и държавното Православие. Това е особено
коварен кагебистки подход,
защото влиза през храма в душите на хората и ги заблуждава, че когато защитават престъпната посткомунистическа държава, те всъщност защитават своята вяра. Дъгата която чертае идеологията на Дугин обхваща не само България, Сърбия и Монтенегро, но също Македония и Гърция. Обсадният манталитет насочен срещу “еретиците” т.е. католиците и протестантите има стари византийски традиции още от Кръстоносните походи и той, съчетан с параноидно-монголския подход към света от Иван Грозни насам, приет за основа на Московията като империя, дава рецептата на Евразийския модел. В примката на подобно имперско “Православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават истината от лъжата. И това всъщност е оскверняващо тяхната религия. Ако Западът осквернява себе си с безобразията на собствената си мулти-култи релативизация на собствената си идентичност и е затънал в политическа неомарксистка коректност, това не означава, че трябва да се приемат източни сатрапи, дегизирани като православни за “спасители” на нашите души. Който наистина вярва и може да помни, трябва
да запали свещ
за загиналите десетки хиляди православни свещеници и милионите вярващи православни, католици и протестанти, за хилядите разрушени храмове и за безименните жертви на атеистичния комунизъм, а не да целува ръка на Гундяев, на кагебистчето, което се кръсти наобратно поради незнание и да се заблуждава, че днешна милитаристична Русия е обединителния и спасителен център на Православната вяра.
Фактор
Колкото и да е принизяващо да се говори за политика по време на най-тържествените дни за християните предшестващи Възкресението, днес не може да се премълчи следното:
Имперска Путинска Русия е взела важно решение - тя, освен “хиперзвуковите ракети” в “борбата срещу фашизма” идващ от Западна Европа и Америка с помощта на фалшиви новини, кибератаки и политически убийства, е решила да впрегне и държавното Православие. Това е особено
коварен кагебистки подход,
защото влиза през храма в душите на хората и ги заблуждава, че когато защитават престъпната посткомунистическа държава, те всъщност защитават своята вяра. Дъгата която чертае идеологията на Дугин обхваща не само България, Сърбия и Монтенегро, но също Македония и Гърция. Обсадният манталитет насочен срещу “еретиците” т.е. католиците и протестантите има стари византийски традиции още от Кръстоносните походи и той, съчетан с параноидно-монголския подход към света от Иван Грозни насам, приет за основа на Московията като империя, дава рецептата на Евразийския модел. В примката на подобно имперско “Православие” попадат духовно слаби народи и държави, неспособни да различават истината от лъжата. И това всъщност е оскверняващо тяхната религия. Ако Западът осквернява себе си с безобразията на собствената си мулти-култи релативизация на собствената си идентичност и е затънал в политическа неомарксистка коректност, това не означава, че трябва да се приемат източни сатрапи, дегизирани като православни за “спасители” на нашите души. Който наистина вярва и може да помни, трябва
да запали свещ
за загиналите десетки хиляди православни свещеници и милионите вярващи православни, католици и протестанти, за хилядите разрушени храмове и за безименните жертви на атеистичния комунизъм, а не да целува ръка на Гундяев, на кагебистчето, което се кръсти наобратно поради незнание и да се заблуждава, че днешна милитаристична Русия е обединителния и спасителен център на Православната вяра.
Още от Хляб и пасти
Европа се движи с бързи темпове към своето технологично поробване
Eдин континент, завладян в цифровата епоха, не може да се надява да играе значима или водеща роля в света на XXI век и след това
Възхитителна византийска дипломация и българско лицемерие – за ползите и загубите от „любовта“ на Вартоломей и Даниил
За да получи видимост за широка подкрепа в православния свят, а и за дрънкулки, Вселенската патриаршия рискува да остане с нулева подкрепа в православното българско общество
Петър Стоянов - първата жертва на руските усилия да ни отклонят от нашия цивилизационен избор
Той загуби битката за „Дондуков“2, защото нито една българска политическа партия и политически лидер към онзи момент не искаше той да спечели втори мандат