Източноевропейските страни дават нов тласък за разширяване на мрежата на НАТО от подземни тръбопроводи за горива от времето на Студената война в случай на военен конфликт, съобщава агенция Блумбърг, цитирайки свои източници, запознати с въпроса.

Някои държави, включително Полша и Румъния, отдавна твърдят, че трябва да имат достъп до тръбопроводната система на НАТО (NATO Pipeline System), която снабдява западните сили по време на бойни действия - в момента не стига по-далеч от Германия на изток, предаде БНР.

Инициативата за разширяване на мрежата от 10 000 километра придоби нова спешност преди срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор в Анкара през юли, посочват източници на Блумбърг, пожелали анонимност. Един от тях отбелязва, че с войната в Иран някои държави се опасяват, че може да са изложени на по-голям риск от недостиг на гориво, ако конфликтът ескалира.

Обширната мрежа, която комбинира системи за съхранение и дистрибуция, сега обхваща 12 страни от Алианса – свързвайки военни авиобази, граждански летища, депа, както и помпени станции, рафинерии и станции за товарене на камиони и железопътни линии. Тя е проектирана да отговори на внезапно увеличаване на търсенето на гориво, особено за въздушен транспорт и зареждане във въздуха.

Ситуацията показва как повече от четвърт век след първата вълна на разширяването след Студената война, НАТО продължава да разчита на фрагментирана система за основни доставки, които биха могли да станат критични в случай на внезапно избухване на военни действия.

Необходимостта за решаване на проблема нараства, тъй като не се вижда край на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което навлезе в петата си година. Някои западни разузнавателни служби предупредиха, че Москва след това може да атакува НАТО, въпреки че руският президент Владимир Путин многократно отхвърляше подобен сценарий, определяйки го като "пълна глупост".
По същия начин той твърдеше, че Русия нама да нападне Украйна.

Съюзниците са ангажирани да осигуряват на военните сили сигурни и устойчиви енергийни доставки, включително гориво, за да гарантират, че колективната възпираща и отбранителна позиция на Алианса остава силна, заяви за Блумбърг служител на НАТО.

Работи се за подобряване на веригата за доставки на гориво, която включва горивопроводи, каза служителят, без да навлиза в оперативните подробности на плана.

Тръбопроводната система на НАТО се финансира отчасти чрез общия бюджет на Алианса, както и чрез предоставяне на свободен капацитет за търговска употреба. По на изток пактът разчита на мрежите на отделните държави. Те не се финансират от НАТО, което е една от причините, мотивиращи сегашните усилия, отбелязва Блумбърг.

Изграждането на инфраструктурата и свързването ѝ със съществуващата система с двете ѝ отделни направления - централно- и северноевропейско, ще представлява редица от организационни и финансови предизвикателства, сочи неотдавнашно проучване на Центъра за източни изследвания във Варшава. Като начало проектът ще изисква единодушно одобрение от членовете на НАТО, включително от САЩ, най-големия финансов донор на Алианса.

Предишен анализ показа, че цялото увеличаване на по-широката мрежа по източния фланг на НАТО може да струва около 21 милиарда евро и да отнеме до 25 години за изграждане, коментира един от източниците на Блумбърг.
В момента фокусът е върху два стълба, за да стане концепцията по-осъществима, с цел да се обявят някои нови планове по време на срещата на върха в Анкара, каза още той.

Разширяването на източното направление, обявено като Централноевропейска тръбопроводна система, до Полша се оценява на 5,5 млрд. евро, докато другият проект, който има за цел да свърже Гърция, България и Румъния, може да струва около 6 млрд. евро,, пояснява източникът на Блумбърг.