Найджъл Гулд-Дейвис, Форин афеърс*

Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, много анализатори се притесняваха за устойчивостта на западната подкрепа за Киев. Не минава седмица без нови съобщения за отслабване на решимостта, умора от войната или пукнатини в коалицията. Въпреки това, една година след началото на конфликта, ангажиментът на Запада към Украйна не е отслабен - и, измерен чрез предоставената помощ, е по-силен от всякога.

Това единство е безпрецедентно и далеч надминава най-силните периоди на трансатлантическо съгласие по време на Студената война. То обхваща всички държави, общества и компании. Всяка държава - членка на ЕС и НАТО, с изключение на Унгария, се обедини зад Украйна въпреки дълбоките разделения, които предшестваха войната - например авторитарния уклон на Полша и невъздържаното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз. Затруднените икономики, разтърсени от инфлацията, предизвикана от войната, не накараха нито една от големите политически партии да заяви, че разходите за подкрепа на Украйна са твърде високи или че е време да се приемат исканията на Русия. Про-украинските политики преминаха успешно изборните изпитания в Италия и Швеция, където правителствата се смениха, но подкрепата за Киев се запази. Френският президент Еманюел Макрон отби съпротивата на крайнодясната опозиционна лидерка Марин льо Пен, която започна да вижда дългогодишните ѝ връзки с Кремъл като недостатък и унищожи хиляди плакати, изобразяващи я с руския президент Владимир Путин.

Тази всеобхватна официална подкрепа за Украйна отразява широко разпространената народна симпатия в западното общество, която се вижда от украинските знамена, стикери и значки, изложени в домовете и бизнесите. Много магазини вече приканват клиентите си да направят дарение в подкрепа на Украйна. Хиляди семейства са приели бежанци. Войната почти не предизвика поляризация, конспирации или умишлено пренебрегване на доказателствата, които съпътстваха други важни събития, като избухването на COVID-19 или президентските избори в САЩ през 2020 г. Обясненията на Русия за войната не успяха да придобият реална популярност. Емпиричните данни и моралната яснота се върнаха в политическия дискурс сред гражданите.

Най-забележителното от всичко е, че западната подкрепа за Украйна се разпространи в частния сектор. Компании от най-различни индустрии като петрола или технологията започнаха да се изтеглят от Русия в рамките на няколко дни след нахлуването ѝ. В миналото частният сектор се съобразяваше с режимите на санкции, но се настояваше за тяхното облекчаване. Сега те доброволно засилват тези ограничения. Компаниите, които остават в Русия, са изправени пред нарастващ натиск да последват примера на останалите.

Изключителната широта и дълбочина на западната солидарност е резултат от рядко срещано съчетаване на опасности: Нахлуването на Русия в Украйна е еднакво предизвикателство за сигурността и чувството за морал на Запада - нещо, което никой конфликт не е постигал от Втората световна война. Това съгласуване позволи на западните държави да действат по-бързо и да поемат по-големи рискове в защита на Украйна - и предлага съвети за това как може да се поддържа такова единство и решителност.

Вътрешнозападните разногласия от февруари 2022 г. насам бледнеят в сравнение с тези от периода на Студената война. Те са спречквания, а не разцепления - най-вече несъгласия по отношение на тактиката, времето и реториката - които се засилват от социалните медии, но бързо се разрешават. Спорът дали да се изпратят танкове в Украйна е добър пример. През януари 2023 г. Германия отказа да предостави Leopard 2, но след няколко дни промени решението си. Няколко други държави се ангажираха с тежка техника за Киев. По модел, повтарящ се от началото на войната, немислимото стана осъществимо.

Западът остава единен, дори когато радикално втвърдява своята позицията. Той засили военната подкрепа за Украйна и икономическия си натиск спрямо Русия, като за целта разработи нови политически инструменти- като например ограничаване на цените на руския петрол. ЕС се отказва от руската енергия. През декември 2022 г. Германия обяви, че ще спре да купува петрол от Русия през 2023 г. - изненадващ обрат за страна, която беше превърнала вноса на газ от Русия в основна част от икономическата си стратегия.

Западът също така затвърждава позицията си, като постоянно внася промени в институциите си. Финландия и Швеция ще се присъединят към НАТО, който прие нова стратегическа концепция, която ще увеличи силите за бързо реагиране на алианса от 40 000 на 300 000 военнослужещи. ЕС прие кандидатурата на Украйна за членство и въоръжава украинските войски чрез фонда на Европейския механизъм за мир. Освен това западните страни подготвят нови сериозни искания към Русия, включително поемане на отговорност за военни престъпления, обезщетения за възстановяването на Украйна и връщане на милиони отвлечени украинци.

Тези исторически промени, осъществени в рамките на няколко месеца, отразяват факта, че нахлуването на Русия в Украйна е едновременно мощна заплаха за сигурността и убедителна морална кауза. От Втората световна война насам тези сили не са теглили толкова силно в една и съща посока. До този момент само едната или другата е доминирала.

Нахлуването на Русия в Украйна създаде нова реалност. Сигурността и моралът недвусмислено се допълват взаимно, без да се налагат компромисите, които бяха характерни за Студената война и последвалите я хуманитарни интервенции. Политическите лидери разбират, че една руска победа би представлявала сериозна заплаха за сигурността, а обществеността в САЩ и Европа е ужасена от безразборните руски нападения срещу цивилни граждани и системните военни престъпления. Това съчетание от императиви за сигурност, които мобилизират държавни ресурси, и пораждат морално възмущение, което подхранва обществената подкрепа, и съответно забележителната воля на Запада.

Устойчивостта на трансатлантическото обединение дискредитира пораженските предположения, че Западът ще изгуби мощта си преди Русия. Путин все още вярва, че това ще се случи; неговата концепция за победа зависи от този резултат. Затова западното единство не трябва да се приема за даденост, а да се поддържа по четири различни начина.

Първо, Съединените щати и техните съюзници трябва да си напомнят взаимно, че всеки край на войната, който оставя Русия в позиция да поднови кампанията си срещу Украйна, представлява дългосрочна заплаха за жизненоважни западни интереси. Днес е дори по-важно да се гарантира неуспехът на Москва, отколкото в началото на войната. Ако Русия беше успяла в първоначалната си операция миналата година, Западът щеше да претърпи сериозна загуба. Ако Русия успее сега, след като западните държави са положили огромни усилия, за да предотвратят подобен резултат, това изцяло ще срине доверието към Запада.

Второ, Западът трябва да засили моралните аргументи в полза на единството, като старателно документира и оповестява злоупотребите на Русия – най-вече тези, извършени срещу украинците, но също и тези, извършени срещу собствените ѝ граждани. Подсилването на етичния залог на войната ще помогне за поддържането на западното единство и решителност.

Трето, Съединените щати и техните съюзници трябва да разработят вътрешни политики, за да поддържат ангажимента си към Украйна - по-специално целенасочени социални политики, за да гарантират, че по-бедните граждани са защитени от икономическите последици от войната. Сигурността започва на вътрешния фронт.

Не на последно място, западните правителства трябва да останат бдителни по отношение на усилията на Русия да сее съмнения и разделение. Москва умее да дезинформира и заблуждава. През следващата година Русия със сигурност ще засили опитите си за манипулация.

По време на Студената война общото богатство на Северна Америка и Западна Европа беше повече от два пъти по-голямо от това на съветския блок. Днес Западът е поне 12 пъти по-богат от Русия по отношение на паритета на покупателната способност (най-благоприятното за Русия сравнение). Качествените предимства задълбочават тази огромна пропаст. Ако Западът се ангажира да даде на Украйна всичко необходимо, за да победи, той ще може да изпревари военните усилия на Русия при много по-ниски пропорционални разходи за икономиката ѝ - и колкото по-бързо, толкова по-добре. В една дълга война винаги печели по-богатата страна. Следователно единството е жизненоважен стратегически актив. Ако Западът може да спечели състезанието за решителност на вътрешния фронт, Украйна може да спечели на бойното поле. /БГНЕС

*Найджъл Гулд-Дейвис е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания и бивш посланик на Великобритания в Беларус. Неговият анализ е публикуван във „Форин афеърс“.