Цели шест месеца украинският град Изюм бе под руска окупация, преди украинската армия да го освободи преди повече от година. Но и до днес разрушенията, мините и взаимното недоверие маркират делника на местните, пише АРД.

***

Германската медия е говорила с украинските сапьори Серхий и Денис. С металотърсачи двамата разчистват от мини един от пътищата, водещи към града. Тяхната задача е важна и е част от работата по възстановяването на електрозахранващата мрежа.

Денис обяснява ситуацията: "Руснаците са минирали всичко - гробища, гори, реките, дори земеделските земи. Тук навсякъде има капани. Поставили са и взривни устройства, които се задействат с опъната тел. Това е забранено от Женевската конвенция." Разчистването на всичко представлява огромна по своя обем работа, добавя той.

Един от най-бомбардираните градове в Украйна

Изюм, северната порта към индустриалния регион Донбас, е един от най-бомбардираните градове в Украйна, обяснява пред АРД зам.-кметът Володимир Мацокин от своя импровизиран кабинет. Ситуацията на място е следната: 80 процента от сградите са разрушени, самото кметство също е в руини. 

Въпреки това почти всички обитаеми къщи отново имат ток и вода. Градът е закупил и мобилни съоръжения за отопление на пелети. 

Преди началото на войната срещу Украйна в Изюм е имало 11 училища. След това почти всички са били повредени, а шест от тях – и изцяло унищожени. Мицокин казва, че средства за възстановяването им няма. "Повечето от магазините в града са затворени. Руснаците са взели всичко, което могат да използват: трактори, булдозери и камиони за боклук", разказва той.

Невидимите щети на войната

Според кмета на града обаче това са само видимите щети от войната. Недоверието между хората е по-притеснително, подчертава Мацокин. През своята половингодишна окупация на града руснаците са управлявали с терор.

"Знаехме какво са правили руснаците в окупираните територии, тъй като Русия е окупирала части на Украйна още от 2014 година. В продължение на години сме документирали разкази на бежанци", посочва кметът. Оцелели съобщават за действителен лов на цивилни хора, както и за изнасилвания.

Мнозина сътрудничат на руснаците, защото се страхуват от окупаторите. "Хора са убивани просто за удоволствие - за демонстрация на сила от руснаците. Или пък просто защото са искали да получат обратно мобилните си телефони", казва Мацокин, цитиран от АРД. 

Болезненият процес на правосъдието

По стените сред развалините на града със спрей са изписани призиви за предаване на информация за украинци, помагали на руснаците. В кабинета си Мацокин събира доказателства срещу учители и държавни служители. "Това не е лесен процес. Много е болезнен", обяснява той. Но много документи са били и изгорени. "Затова трябва да разчитаме на показанията на свидетели", казва кметът.

АРД коментира, че този процес ще отнеме години - точно както в Германия, където самоличността на хората, сътрудничили на нацистите, е била установявана в продължение на десетилетия. Кметът на Изюм е категоричен: "Но онези, които са извършили тези престъпления срещу нашия народ, ще трябва един ден да бъдат изправени пред правосъдието".

"Ще построим нова Украйна"

Записки от дневника на 50-годишния тогава писател и автор на детски книги Володимир Вакуленко разкриват ужаса на шестте месеца под руска окупация.

Вакуленко е заровил в градината си своя дневник. В него писателят описва как той и съседите му са били провокирани от руснаците, докато стояли заедно около огъня. "Ще построим нова Украйна", крещели им те.

"Подиграват се с нас", пише Вакуленко в записките си. "Разрушават къщите ни и се преструват, че са защитници. И сплашват хората, които след това им сътрудничат". На няколко места в записките си Вакуленко казва, че се страхува, че може да бъде предаден.  

На 24 март 2022 г. руски войници го извеждат от къщата му. По-късно тялото му е открито в масов гроб с повече от 400 тела в него. Вакуленко е идентифициран чрез ДНК анализ. Дневникът му се намира в Харковския литературен музей.

Кафене на 60 километра от фронта

В освободения Изюм вече са се завърнали 11 000 души. Сред тях са Хана и Иван Овчаренко - млади хора на малко над 20 години. На 60 километра фронтовата от линия двамата са отворили кафене. "Искаме да окуражим хората да разговарят помежду си", обяснява Иван. И допълва: "Да им дадем надежда за по-добро бъдеще".

Биргит Фирних (АРД), Дойче веле

Заглавието е на Faktor.bg