Той е толкова любим за французите, колкото Един Пиаф и Ив Монтан. Всъщност, двете легенди на френската музика имат много песни в репертоара си по негови стихове. 

Той е Жак Превер  знаменит френски поет на простите думи и големите неща, който напуска завинаги този свят на 11 април 1977 година.

Роден през 1900 г. в Ньой сюр Сен, живял в Париж – градът на изкуствата и протестите, той създава творби, близки до сюрреализма, но и по свой начин неподражаеми.  Свободолюбив, антибуржоа, артист по душа, Превер притежава усет към киното и театъра. Но поезията е неговият пристан.

Поетичните му строфи са толкова "кинематографични", както казва един критик, че словото в тях ражда картини, подобно на филмови кадри - "цели епизоди живот".

В същото време стихотворенията му са разбираеми, така написани, сякаш разговоря с някога – с интонация, с усмивка, понякога с тъга, но много често  и с ирония. Лишени от високопарни слова и сложни конструкции, те носят някакъв особен емоционален заряд и въздействие.

Любовта и бунтът са двете основни теми в творчеството му. Пленен от детската доброта, многообразието в живота и чувство за  свободата, в неговите стихове любовта е усещане за близост, но не и изказана чрез патетични думи и внушения. В неговата поезия говори сърцето, а не усещането, че прави елитарно изкуство, което го прави любимец на поколения. 

Затова Жак Превер остава поет, който не се нуждае от тълкуване – трябва само да бъде прочетен. На него принадлежи и крилата фраза  „понякога най-красивите думи са тези, които казваме всеки ден – ако ги кажем с любов“.

Ето какво споделя най-добрият преводач на български на поезията на Жак Превер – Валери Петров, за този неподражаем майстор на думите:

"Името и творчеството на френския поет Жак Превер са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията на Превер, пресъздадена на много езици, е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем днес - вяра в един по-човечен утрешен свят."

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то
Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.
превод: Даниела Соколова