Желязков поиска солени глоби за шофьори, които се движат по аварийните ленти

Засилен контрол по основните пътни артерии, по-строги санкции за нарушители и по-добра организация на трафика през летните месеци поиска премиерът Росен Желязков в началото на днешното заседание на Министерския съвет

В контекста на летните отпуски и засиления поток към Черноморието и граничните пунктове с Гърция, премиерът увери, че правителството няма да допусне хаос и усещане за липса на контрол по пътищата.

По отношение на движението по аварийните ленти, премиерът разпореди засилване на контрола и налагане на максимални глоби, съобщи Министерският съвет.

„Важно е да не се допускат предпоставки за инциденти, както и усещане за липса на организация. Контролните органи трябва да бъдат активни, а санкциите – навременни“, каза Желязков.

Той посочи, че с вътрешния министър Даниел Митов са проведени работни срещи по координация на мерките. Броят на патрулните екипи ще бъде увеличен, включително в участъци с намалена пропускливост – заради ремонти, инфраструктурни ограничения или организационни дефицити.

Премиерът представи и допълнителни предложения за мониторинг на трафика, които ще бъдат представени през следващата седмица. Част от тях ще включват и дългосрочни решения. „Правителството няма да почива това лято – същото важи и за контролните органи“, подчерта Желязков.

Освен това той обърна внимание на финансовата рамка и изпълнението на бюджета към края на май. Министърът на финансите Теменужка Петкова представи актуални данни за състоянието на консолидираната фискална програма.

По думите ѝ, от началото на годината до 31 май 2025 г. приходите възлизат на 31,5 млрд. лева, или 34,9% от годишния план. Това представлява увеличение с над 3,2 млрд. лева (11,5%) спрямо същия период на миналата година, като най-голям принос имат данъчните приходи – с ръст от 15,1%.

Разходите за периода възлизат на 34,1 млрд. лева, с ръст от над 4,8 млрд. лева спрямо 2024 г. Основните пера са социални плащания, пенсии, разходи за персонал, капиталови инвестиции и субсидии. „Всички тези разходи са резултат от вече приети закони и политики, които сме длъжни да изпълняваме“, подчерта Петкова.

Финансовият министър припомни, че кабинетът е поел управлението в ситуация без приет държавен бюджет и е предприел спешни действия за стабилизиране на публичните финанси. По думите ѝ, бюджетното салдо към 31 май е отрицателно – в размер на 2,6 млрд. лева, или 1,2% от БВП, при заложен годишен дефицит от 3%. От тях около 1,9 млрд. лева са по националния бюджет, а близо 700 млн. – по програмите на ЕС.