Пострадали от насилствената смяна на имената на турците в България, проведена от комунистическия режим на Тодор Живков се поклониха днес пред мемориала на жертвите на тоталитаризма, издигнат в градинката пред НДК в София.  Утре те ще се включат в работата на възпоменателна конференция, посветена на  40 години от насилствената асимилация на турското малцинство. Тя е организирана от гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ заедно с НБУ и фондация „Истина и памет“. Конференцията е под надслов „Жертвите помнят“ и стартира утре 12 декември 2024 г. в НБУ. За провеждането й специално от Република Турция са пристигнали група наши сънародници, прогонени от комунистическия режим през 1989 година-Преди началото на събитието те разпространиха до медиите специална декларация, посветена на годишнината.

Ето пълния й текст:

ДЕКЛАРАЦИЯ

на

гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“

по повод на 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.)

Жертвите помнят

Като жертви на тежки мъчения и изтезания и жестоки нарушения на човешките права по време на комунистическия режим, ние заявяваме

пред българското общество, че в продължение на дълги години водим законна борба за наказване на отговорните и извършителите на тези деяния.

През периода от 1984-1989 г в България комунистическият режим извърши едно най-големите престъпления по време на своето 45-годишно съществуване. Това беше процесът на насилствена асимилация на българските граждани от турски етнически произход. Насилствено им бяха сменени имената, забранено беше да се говори на майчин език, забранени бяха религиозните обреди, празници, традиции, носии.

По време на насилствената асимилация бяха използвани тежковъоръжени военни сили, милиция, Държавна сигурност, запасняци и административни служители, тоест целият държавен и партиен апарат.

Жестоко бяха потушени мирните протестни митинги. Имаше убити, ранени и хиляди задържани, които бяха нечовешки изтезавани дълго време в участъците и килиите на МВР. Една част от тях бяха изпратени със скалъпени обвинения в различни затвори. Друга част без съд и присъда бе изпратена в последния концентрационен лагер на Европа – „Белене“.

След дълга съпротива с гладки стачки комунистическитя режим бе принуден да ги освободи, но повечето от тях бяха веднага бяха принудително заточени далеч от родните места и семействата им.

А през 1989 г. стотици хиляди души от турското етническо малцинство бяха насила депортирани от България. Всичко, което бяха придобили с честен труд в продължение на десетилетия, бяха принудени да оставят на произвола на съдбата. Но да не заброяваме, че още от началото си комунистическият режим започва изпраща хиляди невинни хора в концлагери.

През 1991 г. българската прокуратура заведе дело за наказване на виновните лица от комунистическата върхушка, начело с Тодор Живков, за подбуждане на национална омраза и вражда през периода 1984 -1989 г. 

Нашата гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ водеше, води и ще продължи да води активна борба да бъдат изправени пред съда всички виновници за тези брутални престъпления.

Макар да се изминали 40 години сме свидетели на факта, че прокуратурата умишлено и необосновано протака наказателното дело, заведено през 1991г. За голямо съжаление правосъдието на Република България не успя да вземе справедливо решение, с което да потърси съдебна отговорност от извършителите на престъпленията срещу човечеството и нарушените основни човешки права и свободи.

Като граждани на една правова държава ние вярваме и се надяваме, че правдата, макар и късно, ще възтържествува.

Дълбоко сме убедени, а и историята го показва, че ненаказването на такива тежки престъпления води до тяхното повторение.

Призоваваме всички български граждани, които не искат един ден децата им да изживеят отново подобни несправедливости, да проявят отговорност и да подкрепят нашата битка за правда и справедливост.