Кабинетът промени формулата за минималната заплата, отряза с лекота пари за работещите бедни

Правителството одобри промени в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Формулата е разработена през август със социалните партньори и вече предвижда не един, а четири критерия, които трябва да определят размера на най-ниското трудово възнаграждение.

Зад сложната формула обаче стои един съвсем прост въпрос – ще получават ли хората реално повече пари и ще могат ли тези доходи да покриват растящите разходи за живот?

Социалният министър Наталия Ефремова обясни след заседанието на Министерския съвет, че всяка година до 15 август правителството ще предлага размера на минималната заплата след консултации и преговори със социалните партньори. На всеки три години пък ще се прави оценка на нейната адекватност.

„Ще се стремим МРЗ да е едновременно до 60% от медианната работна заплата и да достигне нивото на издръжка на живот, което ще се дава като официални данни от НСИ, който до девет месеца след приемането на законопроекта от НС ще трябва да изработи методология за изчисляване на издръжката на живот“, обясни тя.

Досегашният механизъм според министъра е бил твърде ограничен, тъй като е разчитал само на един показател.

„Социалните партньори реално ще участват в определянето на МРЗ на база четири критерия, които към момента няма в националното законодателство. Към момента се използва само един критерий, който не отчита социално-икономическите условия, които дават по-справедлива и предвидима МРЗ.“

Новата формула ще отчита покупателната способност, общото ниво на работните заплати, темповете на растеж на минималната заплата и производителността на труда.

Покупателната способност ще се изчислява чрез средногодишното изменение на индекса на цените в малката потребителска кошница. Общото ниво на заплатите ще се определя според годишното изменение на брутната медианна работна заплата. Ще се отчита и изменението на средната брутна работна заплата, както и производителността на труда за последните 10 години.

„Така считаме, че националното законодателство ще отговори напълно на европейското, когато бъде приет новият механизъм за МРЗ“, категорична е Ефремова.

Между 620 и 672 евро за 2027 г.

Според предварителните изчисления минималната работна заплата за 2027 г. може да бъде между 620,20 евро и 672,80 евро.

Министърът обаче предупреждава, че времето за определяне на размера е ограничено, тъй като вече е започнала бюджетната процедура.

„Практически вече сме в бюджетна процедура. Ако се забавим с точното определяне на МРЗ, рискуваме да останем без повишение на МРЗ за следващата година, което е абсолютно нежелателно и няма да го допусна като социален министър. Категорично ще се върви в посока увеличаване на МРЗ“, увери още Ефремова.

Именно тук обаче стои големият социален тест пред новия механизъм. Повече критерии не означава автоматично повече пари в портфейла. Ако инфлацията изпреварва ръста на доходите, едно номинално увеличение може бързо да бъде изядено от цените на храните, жилищата, енергията и услугите.

Предишният механизъм също предполагаше движение нагоре, но за хората с най-ниски доходи въпросът не е как изглежда формулата на хартия, а какво остава след плащането на сметките. Затова новата система ще бъде оценявана не само по това дали отговаря на европейските критерии, а и по това дали реално намалява броя на работещите бедни и подобрява покупателната способност.

По-малко санкции за семейните помощи

Правителството одобри и промени в Закона за семейните помощи за деца. Целта е да се облекчи достъпът до помощи и да се намалят санкциите за родителите.

„МС днес гласува и изменения в Закона за семейните помощи за деца, в който правим облекчаване на достъпа до семейни помощи за деца. Така искаме да подкрепим по-добре родителите и да не създаваме прекалено големи тежести, когато имат право получаване на помощи за деца.“

Досега при повече от пет неизвинени отсъствия от училище еднократната помощ за учениците от 1., 2., 3., 4. и 8. клас е трябвало да бъде връщана. Това изискване отпада.

„До момента, когато едно дете не е било в училище и има допуснати повече от 5 неизвинени отсъствия, еднократната помощ за 1,2,3,4 и 8 клас трябваше да се върне. Отменихме това изискване, защото санкцията е прекомерна.“

Променя се и режимът при месечните семейни помощи. Вместо да бъдат спирани за цяла година, те ще се спират само за конкретния месец, през който са допуснати отсъствия.

„Има и месечни семейни помощи, които към момента също подрежат на връщате при отсъствия от предучилищната или училищната група – тези плащания се спираха за цяла година. Преценихме, че е прекомерна санкцията, затова ще се спират само за конкретния месец с допуснатите отсъствия, тъй като имаме анализи, които дават информация, че когато спреш помощите за цяла година напред, всъщност детето по-скоро има опасност да отпадне трайно от образователната система, а не да бъдат мотивирани родителите да го насърчават да посещава регулярно съответното учебно заведение“, допълни още тя.

Правителството разширява и кръга на хората, които могат да получават семейни помощи.

„Другото, което допускаме, е бременните жени и чужди гражданки и семействата им, които имат предоставена закрила по Закона за убежището и бежанците, да имат право на семейни помощи. Такива към момента те не получаваха. Често се случваше при отказ те да обжалват и съдът да задължи държавата да изплати помощите“, каза още министърът.

Новите правила поставят на едно място два важни социални въпроса – колко трябва да получава човек, за да живее достойно, и доколко държавната политика за социално подпомагане трябва да наказва или да подкрепя семействата. Отговорът на първия ще стане видим при определянето на минималната заплата за 2027 г., а на втория – в ефекта върху доходите и посещаемостта на училище.