Кабинетът „Радев“ навъртя 5,3 млрд. евро нов дълг за пет месеца 

На 29 септември България направи втория си излаз на международните капиталови пазари за тази година и привлече още 2,25 млрд. евро чрез преотваряне на три еврооблигационни емисии.

 Само тази операция представлява повече от една пета от максималния нов дълг, който държавата има право да поеме през 2026 г. Тя поставя и по-широкия въпрос: колко ново финансиране е поето от встъпването на кабинета „Радев“ на 8 май до 2 октомври и докъде стига държавата спрямо заложената в бюджета рамка.

Сделката от 29 септември е за 1 млрд. евро по облигациите с падеж през 2031 г., 750 млн. евро по книжата с падеж през септември 2034 г. и 500 млн. евро по емисията с падеж през 2044 г. Инвеститорският интерес надхвърля 5,5 млрд. евро. Окончателният спред над осреднения лихвен суап е съответно 60, 95 и 160 базисни точки. Министерството на финансите посочва, че новопоетият дълг е в рамките на законовия лимит от 10,1 млрд. евро.

Това не е първата голяма операция на кабинета на международните пазари. На 7 юли България емитира още 2,5 млрд. евро – по 1 млрд. евро за емисиите с падеж през 2032 и 2038 г. и 500 млн. евро за емисията с падеж през 2045 г. Тогава поръчките надхвърлиха 9,5 млрд. евро.

Към тези две международни операции трябва да се добавят и емисиите на вътрешния пазар след 8 май. На 11 май са пласирани 210 млн. евро 10-годишни ДЦК. През юли са привлечени още 100 млн. евро, през август – 95,003 млн. евро, а на 28 септември – 150 млн. евро. Така само чрез облигационни емисии от 8 май до 2 октомври номинално са поети 5,305 млрд. евро нов държавен дълг.

Картината обаче не се изчерпва с облигациите. През юни дългът на подсектор „Централно управление“ нараства с 394,4 млн. евро, като финансовото министерство посочва като основна причина усвояването на средства по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка. През август ръстът е още 553,1 млн. евро, като сред причините вече е и авансовото плащане по заема по инструмента SAFE.

По SAFE България има одобрено споразумение за заем до 3,2617 млрд. евро, като предвиденото авансово плащане е 489,255 млн. евро.

В резултат към края на август дългът на подсектор „Централно управление“ достига 37,0875 млрд. евро, или 28,4% от БВП. Самият държавен дълг по официалния регистър е 34,085 млрд. евро.

Именно тук е съществената граница между отделните показатели. Бюджетът за 2026 г. допуска нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро, включително до 3,2617 млрд. евро по SAFE. Паралелно с това финансовата рамка предвижда в края на годината държавният дълг да достигне около 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП.

Следователно операцията от 29 септември не е изолиран акт, а част от последователно увеличаване на заемното финансиране през втората половина на годината. Само международните емисии през юли и септември възлизат на 4,75 млрд. евро. Заедно с вътрешните емисии след 8 май сумата достига 5,305 млрд. евро, без в нея да се включват усвоените средства по банковите заеми и SAFE.

Към 2 октомври числата показват не толкова въпрос дали държавата може да заема, колкото колко от предвидения за годината ресурс вече е ангажиран.

При законов таван от 10,1 млрд. евро, само облигационното финансиране след 8 май е достигнало малко над половината от този лимит. Предстои последното тримесечие на годината, в което ключовият въпрос ще бъде каква част от оставащия дългов ресурс ще бъде използвана за рефинансиране на стар дълг и каква – за финансиране на текущия бюджетен дефицит и нови разходи. І БГНЕС