Управляващите с нова цел - да достигнем 70% от средното ниво на БВП на човек в ЕС

Да достигнем 70% от средното ниво на БВП на човек в ЕС. Това е новата цел, която начерта вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата публична дискусия на Националния план за възстановяване и устойчивост. По този план България очаква 12 млрд. лева безвъзмездна помощ от новия инструмент на ЕС, създаден за справяне с коронакризата, наречен "Следващо поколение". До пролетта на следващата година планът с проектите за еврофинансиране, трябва да бъде представен пред Брюксел за одобрение.

Според Дончев ако БВП на глава от населението у нас достигне поне 70% от средното ниво в ЕС, може да се очаква, че България от страна, която изнася ценни квалифицирани кадри, може да се превърне в износител на скъпи и уникални продукти и вносител на квалифицирана работна ръка.

"При влизането на България в ЕС БВП на глава от населението у нас бе 30% от средното ниво в ЕС. Сега сме 50%. Нека тези 70% ги постигнем много по-бързо от 13 години", пожела Дончев.

Дискусията бе посветена на първия стълб на плана за възстановяване, наречен "Иновативна България", чийто фокус е образованието, науката и иновациите. По това направление са предвидени 2.4 млрд. лв. безвъзмездна помощ. "Това ще изведе България от „икономиката на ишлемето“ към „икономиката на знанието. Единственият път България да бъде по-богата, е не само да произвежда повече, а да произвежда по-скъпи продукти, уникални стоки, които не просто са произведени в България, но защо не и са изобретени тук“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев.

Учените от БАН обаче не виждат в спасителния план като приоритет да е изведено финансирането на ефективни научни изследвания. Те са притеснени, че създадената наскоро Държавна агенция за изследвания и иновации под шапката на Министерски съвет, ще решава по неясни критерии кои проекти да бъдат финансирани и кои не.

"Имаме съмнения, че така ще се разкъса връзката между фундаменталната наука и приложните изследвания. Очевидно агенцията ще финансира научни изследвания, които да бъдат прилагани в икономиката. Неясно е как ще се оценяват проектите. Трябва да бъдат привлечени международни експерти за това", заяви председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски. 

Проф. Николай Денков от Софийския университет също смята, че подобна нова държавна структура може да доведе до скъсване на връзката между образованието и приложните изследвания. "Крайно време да се създадат на практика изследователски университети, но за това трябва да има ясни критерии", каза Денков.  Според него усилията трябва да бъдат насочени към привличане на водещи учени и млади таланти в тези университети, които да работят по сертифицирани програми.

"В плана за възстановяване липсват заложени ясни и измерими цели, които се опитваме да постигнем с него. Трябва и анализ какво ни пречи, защото ако не отстраним пречките, колкото и пари да изливане, нищо няма да постигнем", коментира икономистът Лъчезар Богданов. 

"Няма да мине със стари политики и тези от управленската програма на правителството, трябва повече амбиция. Защото иначе Брюксел няма да ни одобри плана", смята икономистът. Според него трябва по-агресивно да се инвестира в трансфер на знания в икономиката, а не просто да се строят пътища и канализация.  

Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията ако в страната няма функционираща конкурентна бизнес среда, не може да разчитаме да привлечем качествени инвеститори. "Не трябва да има повече примери като този - в обществена поръчка от пет кандидата, четирима се отстраняват по формални причини и печели този, който е дал максималната оферта", посочи Стефанов. 

По националния плана за възстановяване и устойчивост България освен 12 млрд. лева безвъзмездна помощ ще има достъп и до 9 млрд. лв. заемен ресурс, ако преценим че тези пари ни трябват. Крайния срок за ползване на парите е 2026 г. с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години.

Четири са приоритетните сфери в спасителния план - "Иновативна България", „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България".

По първия стълб "Иновативна България" са предвидени 650 млн. лв. за оборудване на кабинети по приложни науки в училищата, дигатализация и обучение на учители. Други 715 млн. лв. ще бъдат инвестирани в ремонт и реновиране на училища и детски градини. 410 млн. лв. ще бъдат насочени към  новия фонд за научни разработки и иновации, а 490 млн. лв. - към изграждане на индустриални зони.

(източник: Сега)