Къде свършва гладът и започва лакомия: колко храна в чинията ни е достатъчна?

Газирани напитки в огромни чаши, все по-големи бургери и чинии, препълнени с храна – през последните 50 години в много части на света размерът на порциите постепенно нараства. Заедно с това се повишават и нивата на затлъстяване.

Но как да останем здрави и да не преяждаме, когато хранителната индустрия непрестанно ни изкушава с все по-големи и по-калорични предложения?

Тази тенденция е особено видима в САЩ, където от 80-те години на миналия век порциите започват да растат успоредно с популярността на ресторантската култура и засилената конкуренция между заведенията.

„Ако една компания – ресторант за паста – предлагаше малка порция, а друга по-голяма, хората избират мястото с по-големите порции“, разказа д-р Лиза Янг от Нюйоркския университет в предаването на Би Би Си The Food Chain.

„Храната беше и много, много евтина. А когато е евтина, за производителя е изгодно да ви даде двойно повече на малко по-голяма цена. Вие мислите, че печелите, а всъщност те печелят повече“, поясни тя.

Подобни тенденции се наблюдават и в развиващи се държави като Бразилия, посочва експертът по хранително поведение д-р Марле Алваренга от Университета в Сао Пауло.

„Това се случва най-вече при пакетирани и преработени продукти. Няма да видите увеличаване на порциите ориз и боб или риба с брашно от маниока – нашите традиционни храни“, посочи тя.

Тя смята, че за това има вина и „американизацията“ на хранителната система.

„С навлизането на американски тип храни като McDonald’s или различни шоколадови десертни изделия в други страни, размерите им също започват да се увеличават. И така приемате с около 500 калории повече, когато консумирате ултрапреработени храни“, каза експертът.

Показва ли по-голямата порция, че ще изядем повече?

Един от най-ясните изводи от изследванията е, че хората ядат повече, когато им се сервират по-големи порции, казват специалисти. Според едно проучване, с удвоена порцията хората консумират с около 35% повече.

„Не става дума само за това, че хората изяждат всичко в чинията. Често не го правят, но общото количество приетата храна се увеличава с размера на порцията“, казва проф. Лени Вартанян от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни.

По думите му проблемът е, че е трудно да преценим какво количество храна е „нормално“, защото вътрешните ни сигнали за глад и ситост невинаги са реални. В такава ситуация размерът на порцията се превръща в ориентир.

„Рядко сме в състояние на силен глад или пълна ситост – обикновено сме някъде по средата и именно тогава външните сигнали влияят най-силно върху нас“, обясни той.

Помагат ли по-малките чинии?

Дълго време се е смятало, че решението е просто да се намалят размерите на порциите и съответно на чиниите. Идеята е, че една по-малка чиния създава визуална илюзия за по-пълна порция и така човек се засища с малкото храна.

Но изследванията не потвърждават теорията

„Самият размер на чинията не влияе пряко върху количеството изядена храна. От значение е дали има лесен достъп до допълнителна храна“, заключава проф. Вартанян.

Това означава, че ако храната е на масата и е лесно достъпна, хората си сипват повече, независимо от размера на чинията.

Затова по-важно е да се сервира една порция, а другата храна да се прибере извън полезрението. „Приберете храната така, че да не можете лесно да си вземете още“, съветва той.

Как да контролираме порциите?

Специалистите подчертават, че най-важното е хората да се вслушват в сигналите на тялото си и да бъдат по-внимателни към това, което консумират.

„Хората не обръщат внимание на това, което е в чинията им, нито на сигналите за глад и ситост“, казва д-р Лиза Янг.

Друго важно нещо е да се отчита изкривяването на възприятието за порции, тъй като големите количества променят възприятието ни за „нормално“.

„Бъдете внимателни. Гледайте етикетите и размерите. Опитайте се да разберете как индустрията влияе чрез маркетинг и други механизми“, казва д-р Марле Алваренга.