Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа

Днес е 19 февруари. От десетилетия на днешния ден България свежда чела пред паметта на Апостола на свободата Васил Левски. Тази година отбелязваме 148 години от неговата гибел. На днешния ден се изговарят толкова много слова. Толкова много хора се упражняват по красноречие, по еднодневна емоционалност, по еднодневен патриотизъм и национален идеализъм. Като казвам еднодневен, имам предвид, че го правят един път в годината. Един ден, а през останалите дни вършат всичко онова, срещу което се е борел Васил Левски.

Срещу робството, срещу зависимостите, срещу чуждопоклонничеството. Васил Левски е символ на един, не просто неуспешен, колкото и героичен да е бил, а унизително незабелязан от неговите съвременници опит да накара онези поколения от този народ да осъзнаят смисъла на това да се преборят сами за свободата си. Какво са разбирали онези хора под свобода не е ясно, но е факт, че Апостола на свободата увисва на бесилото предаден. Предаден от своите сънародници. Приписват му едно изказване, за което историци твърдят, че не било точно така, но изглежда звучи много добре и затова често се преповтаря.

То гласи: „този, който ни освободи, той ще ни и пороби”. Вярно ли е, не е ли? Вече няма кой да ни каже правдоподобно ли е и наистина ли го е казвал или е част от митологията около Левски. И да го е казал, и да ни се е искало да го каже, а пък да не го е произнасял, днес чуждопоклонничеството в България не просто продължава, но и продължава в най-уродливата му форма. Ето, предстоят избори за парламент.

Предполага се, че в една суверенна държава, членка на Европейския съюз и на НАТО, каквато е България, и която освен това се гордее с тази си интеграция, българската политика и българският обществен дебат ще бъдат евроатлантически ориентирани, ще бъдат построени на европейски ценности и правила. Има една партия – бившата комунистическа партия, която твърди, че е основна алтернатива на сегашното управление и освен това иска да сменя модела. Ще сменят модела. Как ще го сменят? Ами, може би, ето как. Един от членовете на Националния съвет на БСП и кандидат за народен представител - проф. Светлана Шаренкова е издател на вестник „Русия днес” или на руски „Россия сегодня”. И още на първата страница откриваме заглавие: „Европа нарушава международното право. Западът използва съда за пряка и груба намеса във вътрешните работи на Русия”.

Стряскаш се, като го прочетеш. Зачиташ се, за да видиш за какъв съд става дума. За какъв съд ли? За Европейския съд по правата на човека, който е част от Съвета на Европа, който е част от ценностната система и разбирането за европейско право на онези най-стари структури на Европа, към които България не просто се стремеше да се присъедини, но когато това стана през 1992 година, тук беше възприето като празник. Празник на първата, макар и малка, но устойчива стъпка към българското присъединяване към Европа. И ето ги днес бившите комунисти.

Същият този съд „пряко” и „грубо” се намесвал във вътрешните работи на коя държава? – на Руската федерация. Ако разгърнете руската преса днес, никъде няма да видите да се споменава, камо ли да се празнува 160-та годишнина от отмяната на крепостното право, т.е. от освобождаването на крепостните селяни. Знаете ли защо не се празнува? Защото по манталитет те продължават да са крепостни селяни, които са под диктата на същия самодържец по манталитет, само че сега се нарича президент Путин. И този Путин е обект в тази публикация, че Европейският съд по правата на човека му се намесвал във вътрешните работи. Как? Като призовавал за освобождаване на Навални. Е, като слушате бивши комунисти, които също днес ще говорят и ще се упражняват за Васил Левски, как да им вярвате, когато същите тези хора защитават самодържеца Путин и нападат Европейския съд по правата на човека, че се бил намесвал в руските работи. Добре че 19 февруари е само един ден.