Ирфан Бозан, Дойче веле

Реджеп Тайип Ердоган управлява Турция от 2002 година насам. Точно преди една година - на 16 април 2017 - той постигна победа, която окончателно циментира властта му. На референдума за промяна на Конституцията, проведен на този ден, 51,2% от избирателите гласуваха за превръщането на Турция от парламентарна в президентска република. А това означава, че всички правомощия на изпълнителната власт се прехвърлят към президента, а парламентът остава с отслабени позиции.

Най-големият съюзник на Ердоган за тази промяна бе крайнодясната Партия на националистическото действие, която разполага с 36 депутати.

Голямата цел: изборите през 2019

Журналистът от вестник "Джумхуриет" Кемал Джан познава добре десния политически спектър в Турция. Според него, на референдума през миналата година Ердоган не е могъл да спечели толкова убедително, колкото е искал. Затова сега цялата му енергия, политиката му в сферата на вътрешните и външните работи, както и поведението му спрямо опозицията са насочени към изборите през 2019 година.

За Ердоган е важно да получи на тези избори над 50% от гласовете, а за това той има нужда от подкрепа. Неслучайно от известно време насам основна тема в разговорите между Ердоган като лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и лидера на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели е създаването на т.нар. "Народен съюз". Двете партии имат намерение да обединят силите си за предстоящите избори.

Жените да не се смеят високо на обществени места, да раждат най-малко по три деца и да са смирени пред мъжете си – откакто Ердоган дойде на власт преди 15 години, личният живот на хората не си е само тяхна работа. (17.03.2018)

След референдума през миналата година ПСР и ПНД започнаха да работят по отмяната на онези членове от Конституцията, които пречат на сътрудничеството им. Един закон, приет през месец март, проправи пътя за създаването на съюз между тях.

Само че ПНД е застрашена от загуба на влияние в парламента, защото депутатката Мерал Акшенер заедно с още няколко свои съпартийци се отцепи от партията и създаде новата "Добра партия" (İYİ Parti). ПНД се опасяваше, че в резултат на това отцепване при следващите избори може да не премине десетпроцентовата бариера за влизане в парламента. Когато обаче беше приета промяната на изборния закон, настъпи облекчение. Сега в него се казва следното: "Ако една партия от партиен съюз премине десетпроцентовата бариера, това започва да важи и за другата съюзена партия".

Три от 18-те члена на Конституцията, които бяха подложени на гласуване на референдума през миналата година, влязоха незабавно в действие. В рамките само на 30 дни беше създаден Висшият съвет на съдиите и прокурорите, който отговаря за назначенията и уволненията на прокурори и съдии, както и за дисциплинарните наказания срещу представители на съдебната власт. Правистът Керем Алтъпармак от политическия факултет на Анкарския университет отдавна наблюдава развитието в съдебната сфера. "Турция преживява юридическа криза", казва той и признава, че и преди референдума е имало проблеми с независимостта на съдебната власт. След създаването на Висшия съвет на съдиите и прокурорите обаче, според Алтъпармак, е станало невъзможно да се пробие желязната хватка, в която е хваната съдебната власт.

Висшият съвет се състои от 13 членове, сред които са министърът на правосъдието и неговият държавен секретар. Четирима други членове се назначават пряко от президента, а остатъкът се избира от парламента.

"Един съдия днес вече няма възможност да си каже "Ще взема справедливо решение". Защото е под контрола на Висшия съвет. А неговите 13 членове се избират от политически лидери и от депутати, които също са членове на политически партии", казва Алтъпармак.

А какво прави опозицията?

Цяла година след референдума, блокът от политически партии и формации, които гласуваха с НЕ на референдума от 16 април 2017, все още не успява да формулира ясна политическа цел и да се организира. Не се вижда и никакъв конкретен резултат от проведените досега разговори между представители на опозиционните партии.

"От гледна точка на опозицията, референдумът на 16 април е бил само едно начало. Може да се очаква, че тя ще се реваншира за загубата от 2017 на изборите през 2019", казва Кемал Джан от "Джумхуриет". Според него, опозицията досега не е успяла да мотивира хората в достатъчна степен за политическа активност, макар че има потенциала да го стори. Той смята, че причината за това, че опозицията все още не е поела инициативата в свои ръце, се дължи на факта, че управляващите доминират както обществените дискусии, така и начина, по който се обсъждат отделните теми.

Следващите президентски и парламентарни избори ще се проведат в един и същи ден - през ноември 2019. Много от променените членове в Конституцията ще влязат в сила едва след изборите. С допълнително придадените му правомощия президентът ще управлява страната нови пет години. Той е този, който разполага и с изпълнителната власт. Независимо от някои малки ограничения, той има правото и да управлява с помощта на декрети. Броят на депутатите в парламента ще бъде увеличен от 550 на 600, а възрастовото ограничение за пасивното избирателно право, т.е. правото да бъдеш избиран, ще бъде занижено на 18 години.