Ли Ючен, Дойче веле

Китай отправя сериозно предизвикателство към суперсилата САЩ. С помощта на нови съюзи и икономически натиск Китай иска да пречупи хегемонията на Вашингтон в света и особено в Азия. Каква е стратегията.

През януари САЩ обявиха, че напускат 66 международни организации и споразумения, сред които Световната здравна организация (СЗО), Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC) и редица други. Решенията са на президента Доналд Тръмп, който очевидно смята, че тези организации не отговарят на интересите на САЩ.

В същото време през януари китайският президент Си Дзинпин прие държавни и правителствени ръководители от Канада, Финландия и Великобритания. „Международният ред е под силен натиск“, заяви той пред британския премиер Киър Стармър и призова за „съвместни усилия за изграждане на равноправен и подреден многополюсен свят“. Това послание не е ново в дипломатическия жаргон на Китай, но придобива по-голямо значение с оглед на оттеглянето на САЩ от международните институции.

Там, откъдето САЩ се оттеглят, Китай остава ангажиран член и привлича все по-голямо внимание в световен мащаб. Според скорошно международно проучване, проведено от мозъчния тръст Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в 21 държави, сред които 10 членки на Европейския съюз (ЕС), анкетираните предполагат, че глобалното влияние на Китай ще се увеличи през следващите десет години. „В миналото разликата в мощта на САЩ и Китай беше много по-ясно изразена, но сега тя намалява. САЩ остават най-могъщата държава в света, но Китай наваксва много бързо“, казва за ДВ Клаус Сунг, анализатор в Института за китайски изследвания „Меркатор“.

Китай се стреми към Глобалния Юг

Глобалният Юг, който обхваща някои развиващи се и бурно напредващи икономики по целия свят, отдавна играе централна роля в стратегията на Пекин. Инициативата „Един пояс, един път“ (известна още като „Нов път на коприната“) например обхваща целия свят. Мащабната програма за инвестиции в инфраструктурата стартира през 2013 г. с цел разширяване на китайското влияние в Азия, Африка, Европа и Латинска Америка.

Подкрепата от Глобалния Юг е „решаващ фактор“ за Китай предвид ограниченията, наложени от Запада, казва още Сун. „Един силен политик се нуждае от поддръжници, които да го подкрепят, за да оправдае лидерската си роля“, допълва той.

В началото на тази година Китай публикува статистически данни, които сочат икономическа устойчивост въпреки нарастващия натиск от страна на митническата политика на САЩ. Брутният вътрешен продукт на Китай е нараснал с 5% през 2025 г., а страната запази титлата си на „световен шампион по износ“. Позитивните развития до голяма степен са били обусловени от износа към пазари извън САЩ, по-специално в Югоизточна Азия.

Въпреки това стратегията на Китай крие и рискове. През последните години Пекин преобразува инициативата „Един пояс, един път“ и вместо в големи инфраструктурни проекти, които изискват огромни капитали, се концентрира върху по-малки целенасочени инвестиции. По този начин се намаляват и финансовите рискове за кредиторите. А кредитираните страни не трябва да се притесняват, че могат да задлъжнеят твърде много.

Страните с авторитарно управление говорят с един глас

Тесните връзки на Китай с Русия и Северна Корея – все страни с авторитарно управление, пораждат недоволство сред останалия свят. По време на военен парад в Пекин миналата година Си се срещна с държавните глави на Русия и Северна Корея - Путин и Ким – и подчерта пред тях нуждата трите страни да действат в общ съюз по политическите въпроси и въпросите на сигурността. Иранският президент Масуд Пезешкиан също присъстваше на военния парад заедно с дъщеря си. На Запад тези четири държави са известни още и като „CRIS“ – от първите букви на Китай, Русия, Иран и Северна Корея.

Всеки от авторитарните партньори на Китай има свои собствени мотиви, казва Сабине Мокри от Института за изследване на мира и политиката на сигурност към Университета в Хамбург. „Китай е изчислил точно какво може да получи от всеки режим.“ Фактът, че тази коалиция от четири държави действа в синхрон и на международната сцена, личи по поведението на техните представители в Общото събрание на ООН: там Китай все по-често гласува в синхрон със своите съюзници, особено когато става въпрос за правата на човека и войната в Украйна.

Единственото общо между тях обаче е, че страните от CRIS се противопоставят на САЩ. Те не са общност, основана на ценности, казва Мокри. „Когато се появи възможност да демонстрират своето сътрудничество, те я използват. Но по същество помежду им все още цари дълбоко недоверие“, допълва тя.

Китай като "стабилизираща сила"

От няколко години Китай подчертава, че е отговорна и стабилизираща сила в света - в контраст с онова, което Пекин нарича „хегемонията на САЩ“. Анализаторите обаче смятат, че целта на Пекин не е да замести международния ред, ръководен от САЩ, с китайска версия. По-скоро изглежда, че основната цел на китайското правителство е да гарантира запазването на властта на Китайската комунистическа партия.

„Не става въпрос за някаква амбиция да се владее света“, казва Мокри за ДВ и допълва, че всяко политическо решение трябва да се разглежда „винаги от гледна точка на оцеляването на режима“. Малко вероятно е Китай да поеме лидерството във всички институции, от които САЩ са се оттеглили, смята Клаус Сунг от Института „Меркатор“. Това би се случило само ако е от пряк интерес за националната сигурност на Китай, например в Световната здравна организация (СЗО), откъдето отцепническата провинция Тайван беше изключена дори като наблюдател. САЩ пък посочиха точно неучастието на Тайван като една от причините за оттеглянето си от тази организация.

Китай иска да измести САЩ от Азия

Анализатори твърдят, че тази селективна ангажираност на Китай подчертава неговата основна цел – Пекин не иска да доминира в глобалната система, а да намали влиянието на САЩ в региони, които Китай счита за стратегически важни, особено в Азиатско-тихоокеанския регион.

„Пекин би бил много доволен, ако можеше просто да прави каквото си иска в Азия“, казва в тази връзка Сабине Мокри от. Но влиянието на САЩ в региона продължава да бъде „от фундаментално значение и не е толкова лесно това да се промени“, добавя представителката на Института за изследване на мира и политиката на сигурност в Хамбург.