Франк Хофман, Дойче веле

Руският президент Путин се намира в Пекин - за втори път в рамките на 6 месеца. Ново американско проучване констатира, че от 2023 г. насам Китай е станал най-важният доставчик на микроелектроника и металообработващи машини за руската военна индустрия. Путин ясно показва, че иска още повече да ориентира икономиката на страната към военните потребности.

Конфронтация с НАТО?

В края на 2023 г. Германското дружество за външна политика (DGAP) предупреди в свой анализ, че ако се сбъдне песимистичният сценарий, на НАТО му останат само пет години, в които да изгради възпиращия си потенциал срещу евентуално руско нападение срещу страна от Алианса. “Путин оцелява само благодарение на тази война”, казва Кристиан Мьолинг, експерт на DGAP. “Той се нуждае от война, защото пробуди множество духове, които навярно изобщо няма да приемат мира.”


Въоръжаването на НАТО пък е пряко свързано с доставките на оръжия за Украйна от общо около 50 държави, начело със САЩ. В проучване, публикувано през април, американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) заключава, че „продължаващите всеобхватни военни реформи на Путин във войната срещу Украйна говорят за това, че Русия може би се готви за конфронтация с НАТО в рамките на следващите две десетилетия, включително за широкомащабна конвенционална война“.

Русия заобикаля санкциите, за да внася компоненти

Организацията, която според медийни публикации е близка до военната индустрия, публикува наскоро свой доклад със заглавието “Състоянието на руската отбранителна индустрия след две години война”. В рамките на изследването експертите анализират публичните данни за вноса на стоки в Русия, преди всичко микроелектроника за производството на ракети и бомби, както и машини за металопреработка, които пък са необходими за муниции. “Кремъл е все така зависим от чуждестранни компоненти, които внася чрез сложна мрежа от посредници. Това е решаващо за подсигуряването на руската армия в Украйна”, посочват от CSIS.


От началото на 2023 година Китай е най-важният доставчик за Москва. “Седалищата на почти всички водещи вносители на микроелектроника са в Китай и Хонконг, една компания е в Турция.” Вносът на машини за металопреработка е нараснал значително след срещата между Си Дзинпин и Путин през март 2023 година, посочват още експертите. Между март и юли 2023 година компании от Китай и Хонконг са снабдявали Русия с електроника между 200 и 300 хиляди пъти.

"Русия зависи изцяло от Китай"

“Русия е получила компоненти за дронове на стойност най-малко 14,5 милиона долара от китайски доставчици, докато Украйна е получила дронове и компоненти от Китай на стойност около 200 000 долара, като повече са от европейски посредници”, пише още в доклада. Американските експерти заключават, че „руската промишленост е станала напълно зависима от Китай по отношение на металообработващите машини и компонентите, които са важни за военната индустрия“. Украйна също изследва руските ракети, бомби и дронове, които са засечени от противоракетната отбрана и преди всичко идентифицира електроника, която е внесена от Китай, казва Владислав Власюк, експерт по санкциите към администрацията на Володимир Зеленски.

Западно качество срещу източно количество

Русия произвежда вече предимно оръжия и муниции, за които не са необходими западните високотехнологични компоненти – основно става дума за планиращи бомби и бойни дронове „Шахед“, които първоначално бяха от иранско производство. С тях тя успява да преодолее украинската противоракетна отбрана, която страда от недостиг на западни противовъздушни ракети. В момента битката е между евтини снаряди и бомби, произведени с китайска електроника, срещу западни зенитни ракети, създадени с високи технологии, от които обаче Украйна няма достатъчно на разположение. „Ако целият китайски внос на микроелектроника в Русия бъде спрян утре, те няма да могат да произвеждат оръжия“, убеден е Власюк.

Русия успя да реорганизира своята военна индустрия, така че тя да използва по-прости компоненти, основно от Китай. Така тя произвежда оръжия с технологии, които са приложими както за цивилни, така и за военни цели и съответно заобикаля западните военни санкции, пише още CSIS.