Ракът на белите дробове е водеща причина за смърт от онкологични заболявания в България. Той е най-честа причина за летален изход от рак при мъжете и на трето място при жените. В същото време всяка година у нас се диагностицират около 4250 нови случая на белодробен карцином. Данните обяви ръководителят на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Света Марина“ - Варна доц. д-р Николай Цонев по време на онлайн семинар за журналисти по повод Месеца за борба с рака на белите дробове - ноември.
Данните сочат, че 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България (6.5%) е приблизително два пъти по-ниска от тази в Европа (12,6%). Причината е късното диагностициране на заболяването. Близо 70% от тях са в напреднал стадий (I стадий – 6%, II стадий – 9%, III стадий – 28%, IV стадий – 38%, неуточнен стадий – 19%).

Най-честата причина за развитие на белодробен карцином е тютюнопушенето. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13.3 пъти в сравнение с непушачите, обясни доц. Цонев. Друг рисков фактор за рака на белите дробове е излагане на радон и наличие на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и др. Рискът се увеличава при комбинация от излагане на професионален канцероген, токсини и тютюнопушене. В повишен риск от развитие на заболяването са и хората с други белодробни заболявания - туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.

Около 25% от пациентите с диагностициран белодробен карцином нямат симптоми. Когато такива се появят, то те са продължаваща кашлица, затруднено дишане, гръдна болка и прогресираща загуба на тегло.4 Симптомите на рака на белите дробове могат да са близки до тези на Covid-19, но не всяка кашлица е свързана с коронавирус, коментира доц. Цонев. Той бе категоричен, че в условията на Covid-19 не бива да се пренебрегват злокачествените заболявания, тяхната диагностика и своевременно лечение.

Ракът на белите дробове се диагностицира чрез извършване на образни изследвания (рентгенова снимка, компютърна томография, PET скенер и др.), но реалната диагноза се поставя, след патологично изследване на тъканен материал чрез иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Изборът, кой тип метод да се използва, зависи от конкретната ситуацията. В допълнение към патологичното изследване, съвременните методи на диагностика изискват изследване и на така наречените предиктивни биомаркери.6 Това е важно, за да може впоследствие, при наличие на такъв биомаркер, пациентът да получи възможност за персонализирана терапия. Така лечението се планира въз основа на нуждите на конкретния пациент, обясни доц. Цонев и добави, че в България могат да се прилагат всички съвременни терапии на заболяването.
Той е категоричен, че е необходимо в България да се въведе скринингова програма за белодробен карцином, която да обхваща хора с установен висок риск от развитие на заболяването – над 55-годишна възраст, които са многогодишни активни пушачи.

Песимизмът на лекарите по отношение на белодробния рак, който бе характерен преди години, се пречупи с навлизането на иновативните терапии – вече и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с добро качество на живот. Те позволяват на пациентите да бъдат сред нас, все едно нямат болестта. Иновативното лечение е и част от приоритетите в Европейския план за борба с рака“, каза проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в “Аджибадем Сити клиник“. През 2020 г. 2.7 млн. души в ЕС са заболели от рак, а 1.7 млн. са починали. Само за 1 г. в ЕС всички разходи, свързани с рака, възлизат на 97 млрд. евро. „Той започна да надхвърля темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите заболявания. В Европа се радваме на висока продължителност на живота, но трябва да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкова повече има възможност да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване“, каза още проф. Дудов. Той призова да се обединят възможностите за създаване на иновативни лечебни подходи към рака, като даде пример с новите ваксини срещу Covid-19: "Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни лекарства. Не само на местно ниво, но цяла Европа трябва да настояваме да се обединят възможностите, за да се постигне прелом в лечението на рака – както за 1 г. се намери нова ваксина, така в кратък период трябва да се намери лечение за онкозаболяванията“, посочи той.

Д-р Красимир Койнов, началник на Отделението по медицинска онкология в болница “Сердика“, отбеляза, че рисковата възраст за белодробния рак е между 55 и 80 г. В диагностиката най-масово се прилага фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този метод не е приложим, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В определени случаи е възможна само класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти вече не подлежат на операция, а в четвърти заболяването е с метастази. Двете нови лекарствени направления в лечението на метастатичните злокачествени заболявания са таргетната терапия и имунотерапията, каза д-р Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 г. и се основава на откриване на генетични промени в туморните клетки, които играят ключова роля в процеса. С тяхното блокиране спира и развитието на тумора. В последните години таргетите, за които има лекарства в САЩ, вече са 10 – обхваща около една четвърт от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се прилага и у нас от 5 г. Действа на принципа на освобождаване на блокирания от тумора имунитет и така действа косвено, давайки възможност на имунната система да се бори срещу рака. Първият въведен имунотерапевтичен агент в България вече е регистриран при 17 злокачествени заболявания и включва 33 индикации, каза д-р Койнов. „С имунотерапия около 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 г., сочат данните от 5-годишно клинично проучване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а днес може би сбъдва мечтата ни да хронифицираме раковия процес“, допълни д-р Койнов. За да бъде това лечение ефективно обаче, заболяването трябва да се открие максимално рано. 

Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в рамките на 10-12 дни, нека първо се търси тумор, после да продължи лечението“, съветва проф. Димитър Костадинов, началник на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница "Св. София“. „За уточняване на диагнозата все още на места се прави рентгенография, но по-правилно е да се прави компютърна томография. Деликатният момент е пациентът да бъде насочен към специализиран център с обучени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с вземане на биопсия“, каза той. Като рискови региони за белодробен рак той посочи Бургас, Русе, Габрово, Видин, където традиционно има повишена заболеваемост. Проф. Костадинов предупреди, че ако се стигне до нов локдаун с преустановяване на дейността на белодробните структури заради Covid, това ще доведе до 7-8 месеца забавяне на диагностиката при злокачествените белодробни заболявания. "Заради Covid обаче се правят повече изследвания със скенер на белия дроб и това спомогна да се откриват в начален етап карциноми“, отбеляза белодробният специалист.

Проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по патология в УМБАЛ "Александровска“ обясни какво се предприема за определяне вида на тумора, неговия вариант и стадий. Имунохистохимията като метод доказва специфични белтъци за видовете карциноми, наречени биомаркери, от които зависи да се определи най-подходящото лечение за дадения пациент на принципа „Един пациент – една болест“. Тези изследвания обаче не се плащат от здравната каса, а не са по силите на повечето пациенти. Засега в много случаи ги поемат фармацевтичните компании.

Източник: Mediapool.bg