Нацистите в Украйна масово разрушават еврейски гробища и синагоги. Но гоненията срещу евреи продължават и по съветско време. Малцина оказват съпротива от страх пред репресивния апарат, казва историчката Олга Лидовска в интервю за Дойче веле.

- Наскоро под един мемориал в Лвов бяха открити надгробни камъни от еврейско гробище. Как са се оказали те там?

- Може да се е случило по време на германската окупация, но възможно е също така да е станало по съветско време. По време на германската окупация еврейските гробища масово се разтурват, а камъните се използват за паваж и настилки. Тази практика продължава и по съветско време. Краковският пазар в Лвов също е построен върху останките от еврейско гробище. Впрочем в Съветския съюз често изграждат именно пазарища върху стари еврейски гробища, откъдето взимат каменни плочи като материал. С такива плочи в Лвов са били облицовани редица вътрешни дворове и дори едно стълбище от съветско време.

- Колко често се натъквате на такива находки в града?

- Преди две години установихме, че паважът на една лвовска улица, положен по време на германската окупация, е съставен почти изцяло от еврейски надгробни камъни. Еврейски надгробни камъни бяха открити и под паметника на Ленин в центъра на града. Но понякога откриваме части от еврейски надгробни камъни и в по-новите квартали на града.

- Каква роля играят надгробните камъни за паметта са поколенията?

- Това е история, запечатана в камък. Обикновено са гравирани датите на раждането и смъртта и кои са били родителите на покойника. Когато въпросният покойник е бил някакво важно лице - това също е указано. С две думи: надгробните камъни са нещо като архив. Въз основа на тях можем да си представим как е функционирало тогавашното общество. Често пъти обаче надгробните камъни са и истински произведения на изкуството.

- Има ли и други запазени еврейски гробища в Лвов и околностите?

- Най-старо е гробището, върху което е издигнат Краковският пазар. Там са открити гробове, датиращи от 1335 и 1385 година. За пръв път това гробище се споменава в един документ от 1414 година, когато евреите плащат данък върху парцела.

- Защо еврейската общност не реагира, когато съветските власти започват да затварят еврейски гробища и синагоги?

- От страх пред репресивния апарат. Той мачка всички наоколо си, включително и евреите в съветска Украйна. Безчет евреи са пострадали от съветския режим: дребни предприемачи, адвокати, журналисти. Но някои евреи са оказвали и съпротива. Например онези, които отказали да се подпишат за закриването на синагогата в Лвов. Повечето от онези, които оцеляват през Втората световна война, после се изселват. Преди войната в Лвов живеят 100 000 евреи, след войната се регистрират едва 800. За тези хора родният им град се е превърнал в един огромен еврейски гроб. И не случайно те бягат: към Полша, към САЩ, по-късно и в Израел.

- Има ли репресии срещу евреите в Лвов и след Втората световна война?

- Да. Арестуван е например ръководителят на еврейската общност Лев Серебрянний, понеже за евреите синагогата се е превърнала не само в религиозно средище. Тогава броят на посетителите непрестанно нараства, идват хора и от околните региони. Официално обаче няма преследвания срещу самото вероизповедание, понеже съветската конституция "гарантира" религиозната свобода. Лев Серебрянний е арестуван по обвинение за финансова измама.

- Бои ли се съветският режим от еврейската общност по онова време?

- Съветският режим се бои от всякаква съпротива. Това се отнася както до евреите, така и до украинците и руснаците. Властта се страхува от хора, които се противопоставят на официалните правила. Ето защо тя действа изпреварващо и гледа да задушава в зародиш всички опити за промяна на системата.

*Олга Лидовска е историчка и ръководителка на музея "По следите на евреите в Галиция"

.