Юлиана Методиева

Големи хитреци са новинарските ни медии. Пуснаха с прехапан език някакво мижаво бланкетно съобщение за церемонията по връчването от Джо Байдън на Президентския медал на свободата, най-високото гражданско отличие в Съединените щати. Получили били Хилари Клинтън, Сорос, Дензъл Уошингтън и да, ура, Лионел Меси! Да не ги заподозре някой в симпатии към фаворитите на демократите, които са върли противници на щурма преди близо 4 години на Капитолия в името на Тръмп.  Представяте ли си новина със заглавие „Джордж Сорос, човекът, който помогна на малцинствата в България и в още 99 държави по света, получи награда“!

В зала на малкото НДК Сорос беше събрал най-добрите измежду бенефициентите на щедрите грантове от фондацията "Отворено общество". Искаше да чуе защо, да му се не види, нищо особено не се случва с демокрацията в България! Беше през 1996 година. Около огромна кръгла маса се бяха навърволили важни хора с имена като слънце. Неловко се получи. Човекът,

даващ парите си за укрепване на демокрацията

в обществата изтърбушени от комунистическия режим, всъщност, попита да дава ли още от парите си, или няма смисъл.

След агресивно-депресивната му реторика последваха обяснения в любов. Не, мистър Сорос, ние работим здраво, но гражданското общество трудно прохожда, дайте ни шанс, дайте ни време. Такива работи. До мен видна журналистка, чиято кариера литна до звездите благодарение на американския филантроп, прошушна, да не е болен от рак, много мрачно бе! 

Последваха годините на възход на националистическите партии и агресии срещу белите сороски птици. В авторското си предаване по "СКАТ" Волен

Сидеров сътвори думата „соросоиди“

което се превърна в диагноза на неблагонадежност за носителите на етикета. След Сидеров, камъни по тях замятаха всички до една жълти медии, както и всякакви типове от национал-фашисткия спектър. Зацари единодушие и в левия политически ландшафт. Махни го, филантроп, ама друг път. Трупа пари, пере данъци, милиардерът му с милиардер. Това, че към момента е дал над 32 милиарда долара в подкрепа на мисията си, е дребна работа за враговете на Карл Попър и неговия блестящ последовател на отвореното общество. 

Много главни редактори на малки и големи издания са получавали подкрепа от Джордж Сорос. Благодарение на него

свободата на изразяване се превърна в императив за медиите

Образователните му програми понаучиха журналистите да имат слух и чувствителност за неизчерпаемите проблеми на расизма и дискриминацията към хората от гетата. Преводът на най-ценните книги за Холокост стана факт поради грантовете на Отворено общество. Поредицата добрини за гражданското израстване на посткомунистическите българи от страна на Сорос е доста дълга. 

Понеже никъде нямаше разказ кой е този американски благодетел, награден с престижния президентски медал, остава да висят два въпроса. Първият е, как неусетно българският мейнстрийм обърна резбата и заприлича на телевизия Фокс с печелившата й стратегия за пиар на Доналд Тръмп, превърнат в алфата и омегата на американското и…уви, май и на нашето бъдеще.

Вторият, по-голям от първия по важност въпрос, е кога ще се научим да изразяваме публична благодарност! Така де, политическата ситуация в България е сложна и деликатна. Коцето Копейкин върти яко косата и посича наред правата и свободите на малките хора. Разбираемо е, защо масово се правят фокуси да не те разпознаят соросоид ли си, или не. Но все пак…