В края на тази седмица (на 26 октомври) отново ще завъртим стрелките на часовника с един час назад, за да преминем към астрономическото часово време. Спането с един час повече означава ли, че е по-здравословно или напротив?

Как се отразява промяната на времето и то за втори път в рамките на една година? На този въпрос отговоря пред Нова нюз специалистът по медицина на съня и белодробни болести д-р Петър Чипев. Той дава и полезни съвети как да се справим с промяната в режима. 

„Дали промяната ще ни подейства положително, зависи от това в какво здравословно състояние сме и дали поддържаме редовен режим на сън“, обясни д-р Чипев. Ако организмът е добре отпочинал и се спазва последователен ритъм на лягане и събуждане, този един час отгоре може да действа освежаващо. При хронично недоспиване обаче разликата често остава незабележима.

По-осезаеми затруднения, казва специалистът, се наблюдават при пролетната промяна, когато спим с час по-малко. „Хората с нередовен режим или болести на съня обикновено се чувстват в постоянно недобро състояние – липса на тонус, раздразнителност, проблеми с концентрацията“, допълва лекарят.

Най-трудно към промяната се адаптират хората с хронични сърдечносъдови заболявания, както и децата, които трябва да стават твърде рано за училище или детска градина. При тях дори един час разлика може да доведе до отпадналост и понижено настроение.

„И при възрастните хора, и при децата промяната през есента обикновено е по-благоприятна, но пролетната – с отнемането на един час сън – често е по-стресова“, уточнява д-р Чипев.

Всяка промяна на часа влияе върху вътрешния биологичен часовник и цикличността на функциите в организма. Това включва не само времето, в което се чувстваме най-тонизирани или сънливи, но и ефективността на приеманите лекарства. „При хора с хронични заболявания дори един час разлика може да наруши режима на медикаментите“, предупреди специалистът.