Как подкрепата за Тръмп се превърна в „отровен подарък“ за европейските националистически лидери

Марион Солети, Politico

Подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп някога се смяташе за политически актив за десните популисти в Европа. Днес обаче това вече не е така.

В продължение на години националистически лидери из целия континент възприемаха одобрението на американския президент като доказателство, че техните идеи придобиват международно влияние. Но с наближаването на важни избори през 2027 г., включително в Италия, Франция и Полша, мнозина започват да преосмислят стойността на тази трансатлантическа подкрепа.

Имиджът на Тръмп в Европа се влоши заради митническите му войни, заплахите към Гренландия и конфликта с Иран, довел до поскъпване на енергоносителите. Намесите му, които някога бяха приветствани от идеологическите му съюзници, днес се разглеждат като политически риск – способни да отблъснат умерените избиратели, да разделят националистическия електорат и да дадат аргументи на политическите им противници.

Показателен пример е италианският премиер Джорджа Мелони, смятана доскоро за най-близкия европейски съюзник на Тръмп. След като той заяви, че тя го е „молила“ за обща снимка по време на срещата на Г-7, Мелони отвърна остро.

В отговор на публикация на Тръмп, според която популярността ѝ в Италия намалява, тя заяви: „Да бъдеш ваш приятел със сигурност не ми е помогнало.“

„Във всеки случай моята популярност не е ваша работа. Предлагам да се съсредоточите върху собствената си“, добави тя.

Подобен подход възприема и лидерът на френския крайнодесен „Национален сбор“ Жордан Бардела, смятан за един от фаворитите за президентските избори. В интервю за „Politico“ той категорично отхвърли подкрепата на Тръмп и определи поведението му като „непредсказуемо“.

Според президента на социологическия институт Cluster17 Жан-Ив Дормажен подкрепата на Тръмп се е превърнала в „отровен подарък“ за европейските националистически лидери.

„Тръмп създава сериозен проблем за тези политици. Избирателите им са разделени по отношение на него, но все повече го възприемат като заплаха“, каза той.

Проучване на Cluster17, проведено през януари в седем държави от ЕС, показва, че макар десните избиратели да имат по-положително мнение за Тръмп от средностатистическия европеец, само малцина го смятат за „приятел на Европа“. Това мнение споделят едва 18% от привържениците на „Национален сбор“, 23% от избирателите на партията „Италиански братя“ и 25% от симпатизантите на „Алтернатива за Германия“.

В друго проучване, проведено през юни, само 31% от избирателите на „Алтернатива за Германия“ и 36% от поддръжниците на „Национален сбор“ определят САЩ като надежден съюзник.

Във Великобритания връзките с Тръмп също се превръщат в бреме за партията „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж, особено сред колебаещите се избиратели. Сходна е ситуацията и във Франция, където американският президент е непопулярен сред центристките и дясноцентристките избиратели, които крайната десница се опитва да привлече. Това развитие е неудобно за Вашингтон, защото именно тези партии бяха сред основните адресати на усилията на администрацията на Тръмп за изграждане на политически съюзи в Европа.

В публикуваната миналата година Стратегия за национална сигурност Белият дом приветства „нарастващото влияние на патриотичните европейски партии“. След това американската администрация подкрепи тази позиция с публични изяви и активни контакти с националистическите движения.

Сред най-ярките примери беше посещението на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Унгария в подкрепа на Виктор Орбан преди изборите през април. Ванс тогава заяви, че подобна подкрепа е „правилното нещо“. След поражението на Орбан обаче много крайнодесни лидери, които се готвят за бъдещи избори, започнаха да се дистанцират от Тръмп или напълно да променят отношението си към него.

Промяната е особено видима в Италия и Германия. Мелони беше сред първите европейски лидери, поздравили Тръмп за победата му на изборите през 2024 г. Тя дори се опита да играе ролята на посредник между Европа и Вашингтон по време на търговските спорове.

Първоначално отношенията между двамата изглеждаха отлични. При посещение на Мелони в Белия дом през април Тръмп я нарече „много специален човек“ и прие поканата ѝ за посещение в Рим, което така и не се осъществи. Днес двамата вече си разменят публични критики, след като Италия отказа да предостави военните си бази за американски операции срещу Иран.

В Германия конфликтът около Иран задълбочи кризата в отношенията между Тръмп и крайната десница. Още през пролетта ръководството на „Алтернатива за Германия“ призова свои представители да ограничат посещенията си в САЩ преди важни регионални избори.

Не всички десни партии в Европа обаче се дистанцират от американския президент. Полската партия „Право и справедливост“ продължава активно да поддържа връзки с Тръмп. Полша остава близък политически и военен партньор на САЩ и е сред най-големите купувачи на американско въоръжение в Европа.

Президентът Карол Навроцки, подкрепян от „Право и справедливост“, използва контактите си с Тръмп в политическата си битка срещу премиера Доналд Туск.

Според анализатора Войчех Шацки от института Polityka Insight за партията е по-изгодно, отколкото рисковано, да поддържа добри отношения с Тръмп.

Лидерът на партията Ярослав Качински също похвали „отличните отношения“ на Навроцки с американския президент и приветства усилията за създаване на постоянна американска военна база в Полша.

„Повечето поляци все още смятат, че присъствието на американски войници е гаранция за сигурността на страната“, отбелязва Шацки.

Според проучването на Cluster17 17% от поляците определят Тръмп като „приятел на Европа“ – най-високият дял сред седемте изследвани държави от Европейския съюз.

Източник: БГНЕС