Намерението на Путин да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус е равносилно на размахването на среден пръст зад гърба на току-що отпътувалия от Москва Си Дзинпин, пише в свой коментар за Дойче веле политологът Евгений Дайнов.

***

Олексий Арестович, майор от украинската армия и колега политолог, не се уморява да повтаря, когато го попитат нещо за руснаците: "Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти". Оня ден мимоходом спомена, че намерението на Путин да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус е равносилно на размахването на среден пръст зад гърба на току-що отпътувалия от Москва Си Дзинпин. 

Да видим, за какво става дума и какво следва от поредния ход на кремълските "идиоти".

И Китай видя колко струват споразуменията с Русия

Китайският лидер Си беше в Москва. След съответните разговори той подписа съвместен меморандум с Путин. Документът не адресира никоя важна стратегическа болежка на Русия, но изрично изреди всички стратегически болежки на Китай. Тази липса на баланс разкри пред света, че Путин е по-малкият брат в "скъпото приятелство" със Си. 

Путин призна своята маломерност в сравнение с Китай, но, едва видял гърба на Си, се опитва да постигне реванш. Обяви, че праща ядрени заряди в Беларус, макар в комюникето му със Си да пише следното: "Всички държави с ядрено оръжие трябва да се въздържат от разполагане на ядрени оръжия извън техните територии и трябва да изтеглят тези, които са разположени извън техните територии."

Още Бисмарк е предупредил, че никой договор с Русия не струва колкото хартията, на която е написан. Официална Русия просто смята, че юмрукът е по-силен от хартията и няма как да бъде спрян от нея. Подписва се под договори предимно тогава, когато ѝ трябва някакво време, за да се подготви с юмрука. А после действа, както реши - каквото и да пише на въпросната хартия. 

Още с първото нахлуване в Украйна през 2014 година Владимир Путин илюстрира тази специфика на руската политика. През 1994 година Русия подписва документ - Меморандума от Будапеща - с който гарантира териториалната цялост на Украйна, срещу което тя праща в Русия всички атомни оръжия, наследени от времето на СССР. През 2014 година Русия напада точно държавата, на която е гарантирала териториалната цялост. Нямаше да го направи, ако украинците си бяха запазили ядрения арсенал. Хартията от Будапеща просто бе ползвана, за да отслаби Украйна и да засили Русия така, щото след време втората да може да превземе първата. 

Как Путин показа среден пръст зад гърба на Си

Случаят със Си обаче не се вписва в типичното за Русия действие по повод подобни "хартии". Очевидно не е изминало време, в което Русия някак да укрепне, Китай някак да отслабне и Кремъл да се възползва от това. Скъсването на съвместното комюнике дойде два дни след подписването му. Тогава? 

Тогава да си дадем сметка, че тук става дума за двойна специфика: на руската политика, от една страна, и на самия Владимир Путин - от друга. Нека видим действието в светлината на онова, което знаем специално за Путин. 

Преди две десетилетия, докато даваше изобилни интервюта за детството си, Путин често споменаваше, че е бил улично гаменче "из подворотни" ("от улицата" - б.р.). Това е ключът. 

Уличното гаменство има своя собствена, доста отчетлива йерархия. Най-знатният гамен например ходи по средата на улицата като "петел по греду", както казват трънчани. Покрай него напето крачат неговите приближени гаменчета. Онези "из подворотни" не са с тях. Това са гаменчетата неудачници. Всички ги бият и те са принудени да се промъкват крадешком покрай огради, стени и входове - да не са много видими, за да не ядат много бой. Когато обаче някой по-горен в йерархията гамен се окаже с гръб към тях, те моментално му показват среден пръст.

Абсолютно същото направи тия дни Путин със Си. Докато Си беше в Москва, именно той крачеше "като петел по греду", а Путин се усукваше покрай него, гледайки го подлизурски отдолу-нагоре. Когато Си вече го нямаше - той размаха среден пръст. 

Си Дзинпин е длъжен да предприеме нещо

Това, разбира се, e "идиотско" поведение по дефиницията на Арестович. Изобщо не е ясно какъв конкретен резултат преследва Путин - освен ако заплахата за вкарване на ядрени ракети в Беларус не е блъф, който да подкани китайците да влезнат в някакви нови преговори, от които Путин да излезе с по-висока репутация. Дори и така да е, Си няма как да остави нещата в сегашния им вид. По време на посещението си в Москва той спечели "лице" както пред народа си, така и пред цяла Азия. След анонса на Путин за ракетите в Беларус, той губи това "лице". Подобна загуба е нещо, което никой азиатски владетел не може да си позволи, ако иска да продължава да е владетел. 

Си е длъжен - просто няма друг избор - да направи нещо, с което да си върне "лицето". Това нещо, каквото и да е то, не може да бъде отлагано дълго време. Докато е със загубено "лице", Си ще търпи всекидневни политически щети.

Очевидната опция е Си да суспендира караницата със САЩ и заедно с американците да намери начин да натика Путин обратно в "подворотня". Внезапното стопляне на отношенията с американците обаче също е рисков ход. След толкова години постепенно изостряне на отношенията, Си рискува да загуби още "лице". Остава опцията "думам ти дъще - сещай се снахо". Съществува поне една такава.  

Ако Си реши да "помири" Русия и Япония?

Една от ролите, които Си много иска да играе в геополитиката, е тази на помирител. Вече успя да помири Иран и Саудитска Арабия, враждували в продължение на поколения. Носеха се слухове, че след посещението си в Москва ще се опитва да помири Украйна и Русия. Пита се: има ли около самия Китай държави, спрямо които той да може да изиграе ролята на помирител и същевременно да реши въпроса с Путин? 

Отговорът е - да, има. Япония и Русия така и не са подписали мирен договор след края на Втората световна война. От юридическа гледна точка, те са все още в състояние на война една с друга. Причината за това състояние е руската окупация на част от японските Курилски острови. Докато руснаците са там - състоянието на война съществува.

(dw)