Как Путин сложи кръст на уважението към Русия

Интервю на Константин Егерт, Дойче веле

- По какво се различават руските дипломати от германските, украинските и френските си колеги?

- Те са затворени. Ние, както и американците и германците, преговаряме в екип и си помагаме взаимно - нямаме формална йерархия. На срещите на върха в т.нар. Нормандски формат Владимир Путин водеше преговорите самостоятелно: руска делегация в тесния смисъл на думата нямаше. Когато Сергей Лавров води преговори, никой не го съветва. И германците, и французите, и ние имаме екип, който взаимодейства, а в Русия структурата е вертикална.

- Какъв човек е Сергей Лавров? Какво е мнението Ви в резултат от личните Ви контакти?

- Той казва в точния момент това, което трябва да каже, и прави това, което трябва да направи. Днес Лавров се е превърнал в един вид посланик на Путин - той присъства на срещите на върха, на които Путин не ходи. Всъщност Лавров представлява Путин и така го възприемат всички - той представя позицията.

- През последните няколко месеца външнополитическата ситуация за Украйна не изглежда много добре. Срещата на върха на НАТО потвърди казаното в Букурещ през 2008 г., а изявлението от срещата на върха на Г-20 заобикаля темата за руското нахлуване в Украйна и всъщност оневинява Москва. В САЩ предстоят президентски избори, които могат да доведат на власт изолационисти, дълбоко безразлични към Украйна. Всичко ли е зле?

- Не виждам явна негативна тенденция. Това, което виждам, е постепенното, много трудно осъзнаване в незападния свят, че вече няма статукво. Виждам, че и дискусиите на Запад са сложни, защото никой не иска Украйна да загуби, а Путин да спечели. Но в същото време никой не разбира какво точно е победа и никой не иска Русия да се срине, защото не е ясно какво ще дойде на нейното място. Именно тук западните и незападните интереси парадоксално съвпадат. Китай също не желае разпада на Русия, но отслабена Русия го устройва прекрасно.

- Украйна от своя страна не само не се бои от разпада на Русия, а напротив - желае го, нали?

- Естествено, защото водим война. За нас не е важен разпадът на Русия, важна е победата. За нас имат значение две много прости неща: да освободим Украйна и да направим така, че Русия вече да не е заплаха за нас. Русия ще може да претендира за връщане в цивилизования свят едва когато започне да приема Украйна за равна - когато руският елит и населението разберат, че Украйна не е част от въображаемия "руски свят".

- Но Русия разполага с по-голям демографски ресурс. Да си представим, че Путин удържа позиционната война и след половин година уморената администрация на Байдън или условно новата на Тръмп каже - трябва да се постигне мир и започва да притиска Зеленски. Какво би станало тогава?

- Войната по дефиниция е непредсказуема. Но ако не спечелим, няма да имаме нито политическо, нито правно споразумение с Русия - компромисите са невъзможни. Трябва да разберем какво да правим с Москва, защото винаги ще бъдем свързани географски. Русия може да се разпадне и на нейно място да се образува нещо, което да ни мрази още повече.

- Какво би могло да повлияе на това?

- Само членство в НАТО и ЕС. ЕС взе решение по отношение на Украйна, НАТО ще направи същото. От години обяснявам, че това решение ще бъде по-благоприятно и за Русия. Тя ще получи предвидимост и ще осъзнае, че е необходимо да разговаря с Украйна като равна. Това ще настрои Русия към бъдещето.

- А дали през последната година Путин стана по-силен?

- Както е ясно на всички - грешката му е в това, че подцени и нас, и Запада, като паралелно надцени способностите на Русия. И тази грешка се мултиплицира. Путин продължава - хванал е лопатата и закопава режима си все повече. Преди Русия беше в геополитическата шампионска лига. Но уважението се печели по друг начин. В света има много антиамерикански и антикитайски настроения например, но САЩ и Китай се ползват с уважение на международната сцена. А Путин с инвазията си на практика унищожи остатъците от уважение към Русия.