Венецуела действително служи като транзитна точка за южноамериканските и балканските кокаинови картели, но нейното значение е ограничено в сравнение със съседни държави като Колумбия, Гватемала и Еквадор

Балканските престъпни мрежи, тясно свързани с картелите в Южна Америка, са сред ключовите играчи в наркотрафика на стария континент. След падането на Дарко Шарич през 2014 г. в Южна Африка няколко клана водят ожесточена борба за контрол над европейския пазар на наркотика, пише Димша Ловпар.

През последните седем години този пазар бележи постоянен ръст и по оценки достига стойност от близо 13 милиарда евро.

По данни на Европол балканските картели са основните вносители и дистрибутори на кокаин в Европа. Благодарение на установени контакти в Колумбия и Еквадор, мафиотските структури от Черна гора, Албания и Сърбия функционират като истински транснационални корпорации с присъствие във всички ключови звена на трафика.

На 3 януари американски сили задържаха венецуелския президент Николас Мадуро. Той е обвинен, че е ръководил мрежа за трафик на кокаин в сътрудничество с насилствени групировки, сред които мексиканските картели „Синалоа“ и „Лос Сетас“, колумбийската бунтовническа групировка ФАРК и венецуелската банда „Трен де Арагуа“. В момента Мадуро очаква процеса си в затвор в Ню Йорк.

Фактът, че Венецуела е транзитна държава за южноамериканските и балканските картели, се потвърждава от конфискации на наркотици и текущи съдебни дела. Въпреки това страната далеч не представлява заплахата, описвана от американските власти.

Политологът Йолети Брачо от Авиньонския университет, специалист по държавното насилие във Венецуела, посочва, че Боливарската република е „второстепенен коридор в сравнение с процесите в региона“. 

Между 5 и 8 процента от кокаина, произведен в Колумбия, преминава през Венецуела, което означава между 150 и 250 тона за периода 2012–2017 г., докато през Гватемала са преминали около 1400 тона, а през Колумбия – близо 2500 тона.

Все пак Венецуела има определена роля в износа на кокаин към Европа, основно заради географското си положение. Около 75 процента от колумбийската продукция се насочва през Тихия океан, докато значително по-малка част минава през Атлантика.

Са̀ша Джорджевич от Глобалната инициатива за борба с транснационалната организирана престъпност (GI-TOC) определя Венецуела като особено важна за потоците кокаин към мрежите на Западните Балкани, тъй като представлява „стратегически изходен коридор между Латинска Америка и Атлантическия океан“.

По думите му по-голямата част от кокаина от този регион се транспортира директно към Европа или преминава през Западна Африка. Арестът на Мадуро обаче едва ли ще се отрази сериозно на балканските групировки, тъй като те традиционно демонстрират гъвкавост и ще продължат да използват Венецуела или ще намерят алтернативни маршрути през други държави.

Първите ясни следи за връзки между балканските престъпни организации и Венецуела датират от февруари 2020 г., когато нидерландски патрул конфискува пет тона кокаин от кораб край Аруба – остров северно от Колумбия и Венецуела.

На борда на плавателния съд „Ареса“ бяха арестувани 11 души, всички граждани на Черна гора. Операцията, реализирана в сътрудничество между Черна гора, Обединеното кралство, Сърбия и Нидерландия, доведе до присъди между девет и 15 години затвор, произнесени през март 2021 г.

Именно тази конфискация позволи на Европол да проследи мрежата и през май 2023 г. да задържи 12 души, сред които Мирослав Старчевич, смятан за ръководител на т.нар. „Балкански картел“. Той е обвинен от сръбските власти в международен трафик на наркотици, като делото му се разглежда от съда в Белград.

Сръбската полиция определя организацията на Старчевич като „най-голямата престъпна структура за наркотрафик на Балканите“. Смята се, че тя стои зад доставки на кокаин от по няколко тона, достигнали Европа от Колумбия, Бразилия и Еквадор, включително по маршрути през Западна Африка.

Доклади на GI-TOC сочат още, че групировката е свързана с клана „Кавач“ от Черна гора – една от двете фракции, борещи се за наследството на империята на Дарко Шарич, отговорна или замесена в ликвидирането на над 60 души по света.

Интересът към Венецуела произтича и от особеностите на контрола върху въздушния и морския трафик. По думите на Джорджевич малките самолети подлежат на значително по-слаб надзор от търговските полети, а подобна е ситуацията и по морските маршрути.

От логистична гледна точка обаче Венецуела остава второстепенен играч в глобалната наркоикономика. Страната не произвежда кокаин, но въпреки това редица доклади на Службата на ООН по наркотиците и престъпността я поставят сред основните транзитни държави за наркотика, произвеждан главно в съседна Колумбия и насочван към САЩ и Европа.

Бившият директор на службата на ООН Пино Арлакки внася нюанс в тези оценки, като подчертава, че Колумбия произвежда над 70 процента от световния кокаин, а Перу и Боливия формират по-голямата част от останалите 30 процента.

Основните маршрути към американските и европейските пазари преминават през Тихия океан към Азия, през източните Кариби към Европа и по суша през Централна Америка към САЩ. Венецуела, разположена на южния Атлантик, е географски неблагоприятна за тези направления.

По думите му, географията не лъже – трафикът следва близостта до производствените центрове, лесния транспорт, корупцията на местно ниво и наличието на утвърдени престъпни мрежи, а Венецуела не покрива тези условия.

Тази оценка обаче се разминава частично с данни на GI-TOC. В Индекса за организираната престъпност от ноември 2025 г. се посочва, че колумбийски партизански групи управляват каналите за доставки в сътрудничество с корумпирани венецуелски представители, като са се интегрирали в местните общности и са поели контрол над структури на местното управление.

Убийствата на няколко сърби, един хърватин и един македонец в Боливия, Перу и Еквадор през 2025 г. показват силното балканско присъствие в световната икономика на кокаина, особено в Южна Америка.

Венецуела обаче, въпреки 2200-километровата си граница с Колумбия, остава относително пощадена от картелното насилие, което подсказва, че страната не е непременно наркодържавата, каквато често се описва. Липсата на директно сътрудничество между Европол и Венецуела допълнително затруднява изясняването на въпроса дали сръбски или черногорски престъпни организации продължават да участват активно в трафика на кокаин през страната./БГНЕС