По думите на доц. Рангелов нужни са около 7 дни, за да се адаптира организма
„Всяка смяна на времето влияе на изградения от организма навик за ставане. Налага се да свикваме около седмица с новия ритъм.“ Това каза доц. д-р Красимир Ранков, който е консултант по медицина на съня.
Този уикенд преминахме на лятно часово време, което взима час от съня ни, но дава час светлина повече вечер. Има обаче някои трикове, които да помогнат за по-бързо свикване с промяната.
„Може да ползваме по-изобилна светлина сутрин. Каквито лампи има вкъщи, всичко да се включи. Дори можем, когато закусваме и пием кафе почти да насочим настолна лампа към очите си, защото ярката светлина ще се противопостави на производството на мелатонин от мозъка, който е хормонът на съня. Това ще ни ободри малко повече. Може да пробваме и с хладни процедури сутрин - кратък хладък душ и може би от ободряващите напитки, които човек ползваме сутрин като кафе или чай за една седмица при смяна на времето можем леко да увеличи дозата“, обясни експертът.
Той добави, че именно около 7 дни са ни нужни, за да свикнем с новото време.
Доц. Ранков каза, че ако се премине само на едно време то може да е зимното, защото е и астрономическото. Но има дискусия по темата и вероятно ще трябва сериозно да се обсъди. (24 часа)
Още от Улицата
България е сред трите страни в ЕС с най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот
Очакваната продължителност на трудовия живот в ЕС достига рекордните 37,5 години през 2025 г., показват данни на Евростат. България остава сред страните с най-кратък трудов живот – едва 34,6 години, докато Нидерландия е европейският лидер с 44 години.
САЩ с международна инициатива за световна борба с крайнолевия тероризъм
Очаква се днес над 60 делегации от Европа до Азия да присъстват на събитието, озаглавено "Възраждане на политическия тероризъм" и председателствано от американския държавен секретар Марко Рубио
Тържество в Слънчевата зала на НИМ отбелязва 189 години от рождението на Васил Левски
Инициативата е посветена на живота, делото и духовното наследство на Васил Левски и има за цел да отдаде почит към неговата личност чрез среща между науката, културата и обществената памет