Шенген и бежанците - как се посява интрига в публичното пространство

Меглена Плугчиева е бивш дипломат, посланик и министър.

Червена отвътре, с европейска кройка отвън

Предновогодишното „тука има тука няма“за условията на Австрия относно Шенген, потъна до уши в спекулации. Налице е гореспоменатият разкалян терен, на който госпожа Плугчиева с радост разигра днес топката. Тя каза загрижено „Опасявам се, че ще има някаква нова законова разработка, с която ще бъдем задължени да приемем мигранти отвъд Дъблинския регламент“. Макар и шампанското да е още студено и празничните камбаните още да звънят, винаги е добре да ритнеш по кокалчетата управляващите.

Тя казва: "Тази декларация, която е подписана между България, Австрия и Румъния по официално информация от Австрия задължава България и Румъния да приемат повече бежанци от Афганистан и Сирия, без да става ясно дали това е само в изпълнение на Дъблинското споразумение или има нещо допълнително".

Ключовите думи са "дали" и "Дъблинско споразумение"

Ето обаче какво казват други двама, чиито познания са така да се каже, от терен.

"България е задължена всеки мигрант, който заловим тук, да го регистрираме в една база, да му взимаме отпечатъците и ако той избяга оттук, преди да си е получил статута на бежанец, и "изплува" някъде в Германия, там като му вземат отпечатъците ще видят, че той първо е влязъл в България и трябва да го върнат. Това е сега съществуващият Дъблински регламент“, казва Филип Гунев.

Лично аз му имам доверие. Но още повече имам доверие на Мариана Стоянова. Когато Мариана каже „Няма договорена бройка за връщане на бежанци от Австрия“, значи няма. Останалото е смукане на палците. Червените лидери и лидерки, заедно с дрънкащото ремарке от дипломати и медийни собственици, владеят този занаят до съвършенство.

Като си помисли човек обаче, колко още може да се захранва българската нелюбов към бежанците! Ту ги наричаме икономически имигранти, ту бежанци. Европа също има разделно говорене за тях, но за да полага адекватни грижи, особено за онези, които са си чисти бежанци от войната в Близкия Изток, или от безхлебието в планинските села на Афганистан. Ние непрестанно им връзваме свински опашки, броим ги като добитък колко сме заловили. Дори вече не правят впечатление разказите за полуумрели от глад и студ в камионите на трафикантите. Между другото, тези бежанци по правило не искат да остават в България. Колкото и да ни върнат от тях, те отново ще направят опит да избягат към Западна Европа. Някак срамно е.

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на авторката.