Една поредица на д-р н. Ирина Шуликова*

Никой не се ражда екстремист. Всичко започва някъде там между четири стени с обикновен приятелски разговор в класната стая, със светналия екран на компютъра в малката стаичка, в онлайн чата, пълен с обещания. Екстремната идеология задушава мислите тихо и постепенно. Идеите за правилност заливат здравия разум една след друга като буря и следва легитимно желание за действие и борба за зле разбрана представа за справедливост, за съсипване на човешки съдби и животи, за доказване на морал чрез пролятата кръв на невинни.

Едно име в последните години накара французите да горят в обясним гняв от непреодолимите екстремни разкъсвания във френското общество, което доскоро беше символ на светския начин на живот. Човекът е Самюъл Пати - френският преподавател по история и география, който се опита да предаде на френските си ученици 

урок по свобода на словото

 Учител, който вместо да събуди желание за дебати и разсъждения,  загуби главата си по средата на една уж френска спокойна уличка. Учителят, който повярвал в силата на мисълта и показал на възпитаниците си карикатури на Мохамед от Шарли Ебдо. Шокиращият парадокс се крие отчасти в това, че Франция е страна с традиции в иронията, сатирата и дори се е наложила като символ на свободния и провокативен хумор. 

Новата реалност обаче нахално напомня за себе си в деня, в който имаме чувството, че сме се озовали безпаметно в центъра на Европа и ни минава през ум да крием християнските кръстчета, които висят на непосечените още вратове. Когато попадаме под възмутени погледи, защото менюто не е зачеркнало свинското месо. Това е същият ден, в който карикатурите се превръщат в повод за обезглавяване, дори и близо до центъра на световната мода - Париж.. Това е част от лицето на религиозната радикализация и екстремизма.

Как всъщност се раждат ученици, готови да режат глави заради смешни рисунки? 

Според ЮНЕСКО, за да поеме едно лице по път, който е в пълно противоречие с обществените светски очаквания са необходими три групи фактори - отблъскващи, издърпващи и контекстуални. 

Отблъскващи фактори (Push Factors)

Това са условията, които изолират хора, опитващи се да бъдат част от обществото. Хора, различни по произход, вяра или социален статус, които биват наказвани заради различията си. Оръжията на отблъскването са психологическият тормоз, стигматизацията, агресията, породена от предразсъдъци и токсична медийна среда.

Уязвимата част от обществото са младите. Затова пътищата към устойчивост минават през качествено образование, ценности, познания за човешките права, медийна грамотност и критично мислене.

Когато тези условия липсват, рискът от успешна вербовка нараства.

Отблъскващите фактори включват:

– маргинализация на малцинства;

– дискриминация и неравенство;

– чувство за натиск и преследване от институциите;

– липса на образование;

– отказ на основни права;

– медийни изяви, които подстрекават към омраза.

Издърпващи фактори (Pull Factors)

Тези фактори се наричат „издърпващи“, защото изразяват предпоставките за привличане към агресивни организации на най-застрашената група – младежта. Факторите, които привличат хората, които са потенциален обект на вербовка са: добра организация и структура на терористичните и радикални организации.

Издърпващите фактори включват:

– предлагане на услуги и подкрепа;

– чувство за принадлежност и приемственост;

– парични и материални възнаграждения;

– заетост;

– подкрепяща и разбираща среда;

Контекстуални фактори 

Съществуват определени условия, в които може да се подобри възможността за по-силна реакция на по-горе изброените „отблъскващи“ и „издърпващи“ фактори. 

Контекстуалните фактори включват:

–  неустойчивите връзки в държавата; 

– корупцията; 

– престъпност;

– доказаната липса на закони;

– чувството за безнаказаност, с която се ползват елитите;

Всички тези контекстуални фактори оставят усещането в засегнатите групи за липса на държавност и институционалност. Когато тази плодородна за появата и развитието на радикални идеи почва е факт на територията на една държава, тогава комбинацията с „отблъскващите“ и „издърпващите“ фактори е силно реактивна. В тези условия ако младежта не е с изградена устойчивост, е най-застрашена от опити за привличане към радикални групи. Подготовката срещу радикални влияния се състои в образованието и изграждането и повишаването на устойчивостта към методи за привличане и радикални идеи. Разбира се, превенцията и борбата срещу екстремизма е мултидисциплинарна задача. За да се предпазят потенциалните мишени от вербовка, е необходимо политици, учители, медии и институционални работници да познават добре архетипа на потенциалната жертва, да възпитават систематично в обществото поведение, което да не дава така лесно и безпрепятствено „отблъскващите“ фактори да ориентират обществото в дискриминационна посока. Същевременно, да помагат за туширането на основните фактори, които провокират млади и дори вече интегрирани лица да се преориентират към терористични организации и идеология.

Екстремизмът не започва с атентат. Започва с идея, превърната в идеология. А кой и как може да спре радикализацията, ще разгледаме в следващата публикация.

*Поредицата ще ви помогне да разберете и осмислите новите предизвикателства пред света! Текстовете са част от научното изследване на автора.