Моника Сирадцка, Дойче веле

Като малко дете, ищецът е отвлечен през 1942 г. от окупираната от нацистите Полша. Отраснал е в германския град Лемго в областта Източна Вестфалия и не знае нищо за истинския си произход. "И до днес страдам от това, че не знам кои са родителите ми", споделя Херман Людекинг, който е пенсиониран инженер и днес живее в Бад Дюрхайм, в Шварцвалд.

Макар хиляди като него споделят съдбата му, но малцина се осмеляват да говорят за нея. В жалбата си Херман Людекинг е поискал "еднократна помощ" като обезщетение за отвличането му. „Въпросът обаче не е в парите, искам  Германия само да ме признае за жертва“, споделя мъжът. В началото на юли 2018 г. той посрещна с огорчение току-що излязлото съдебното решение: "След няколко години нас вече няма да ни има, проблемът ще се реши биологически от само себе си. Това ли иска Федералната република?" - пита Людекинг.

"Огромна неправда"

Принудителното "германизиране" на ищеца представлява огромна неправда, признава съдът. Досега обаче никога не са били присъждани финансови обезщетения на "откраднати деца", поради което тази група потърпевши засега не се признава като жертва на нацизма.

В рамките на Закона за последиците от войната Федералната република изплаща обезщетения на жертвите на националсоциализма, но ищецът не попада в тази категория. На съдебното заседание съдиите в Кьолн се опитаха да обяснят на ищеца кои категории лица имат право на обезщетение. Например хомосексуалните, които са били разглеждани от нацистите като "непълноценен човешки материал" и въз основа на това са били преследвани заради "особеностите им".

Действително Людекинг не е бил "малоценен" по смисъла на нацистката идеология, а точно обратното - бил е "твърде ценен". Отвличани са били само такива деца, които могат да увеличат числеността на "арийската раса" – т.е. синеоки и русокоси.

Още през 1938 г. райхсфюрерът на SS Хайнрих Химлер заявява следното: "Аз действително смятам да донеса германска кръв, ще я грабя и крада, откъдето мога." В окупираните от страни в Централна и Източна Европа нацистите започват да отнемат деца от родителите им или да ги отвличат от сиропиталища, за да ги закарат в Германия.

Тези деца са били изпращани в детски приюти на близкото до SS сдружение "Лебенсборн", където по най-безогледен начин са били „германизирани". Имената има са фалшифицирани, а отвлечените деца са обявявани за "Деца от Изток". Така е потулена истината за произхода им, включително и от германските семейства, които взимали под попечителство отвлечени деца. Въпросните семейства е трябвало да смятат, че отглеждат деца на германци от окупираните територии.

Непризнатите жертви

Това, че жертвите на "германизацията" не получават обезщетение, защото нацистите не са ги подлагали на гонения, а са ги смятали за "твърде ценни", е абсурдно и срамно, казва Людекинг. Макар да е разочарован от решението на съда в Кьолн, то не го е изненадало, защото неведнъж е получавал отрицателен отговор от властите. От години той се ангажира в сдружението "Откраднати деца - забравени жертви", чиито жалби неведнъж са били отхвърляни. Сдружението е създадено от Кристоф Шварц, учител и историк от Фрайбург. "Срещу децата е извършена огромна несправедливост, на тях им е било отнето детството и идентичността и те със сигурност са жертви на нацисткия режим, макар и да не получават съответното признание, нито пък обезщетения. А това е ново унижение и травма за тях", изтъква Шварц.

През 2017 г. Дойче Веле и полският новинарски портал Interia създадоха съвместния проект "Откраднати деца". Репортерите издириха данни от архивите за все още живите жертви на принудителна германизация. В рамките на проекта бяха публикувани над 40 текста и 24 видеа, които достигнаха до милиони хора в Германия и Полша.