Иван Преображенски, Дойче веле

Всички методи са позволени, щом властта в Русия реши да овладее някой апетитен бизнес. Който се съпротивлява, бива просто унищожен - могат да го изкарат педофил или да го пратят в психиатрия. Жестоките примери са много.

След национализацията на Челябинския електрометалургичен комбинат неговият генерален директор Павел Ходорковски бе задържан по подозрения в педофилия. Съвпадението на национализацията на предприятието и ареста на неговия генерален директор едва ли е случайно. А това съвсем не е първият подобен пример.

Преди това се разчу за мениджъри, ръководили холдинг за производството на алкохол в Русия, които били насила настанени в психиатрична клиника. В центъра за задържане всички те явно са полудели съвсем внезапно... А след делото за принудителна хоспитализация били запорирани активите на целия холдинг.

Що за методи използва руската власт, която се опитва масово да сложи ръка на частния бизнес, представяйки кражбата като национализация?

От Ходорковски до Ходорковски

Преди 20 години в Русия започна т.нар. дело „ЮКОС“. Ръководителите на петролната компания Михаил Ходорковски и вече забравеният Платон Лебедев бяха арестувани, а след тях – и огромна част от техните сътрудници. Съдебните дела се водиха няколко години, руските власти измисляха обвинения – кое от кое по-нелепо. Те се опитваха да докажат, че собствениците на ЮКОС са лишили държавния бюджет от данъчни постъпления, по-големи от приходите на компанията.

Все пак, колкото и да бяха измислени, тогавашните обвинения поне формално бяха свързани с бизнеса на петролната компания. А обвиненията в разхищения и мошеничество срещу мениджърите бяха насочени към това да се демонстрира законност в действията на държавата. Но тези времена явно са отминали: на държавата вече не ѝ се налага да съблюдава нищо, камо ли пък да демонстрира законност.

Фирмите се завладяват с един подпис, съдилищата окончателно са се превърнали във формалност, и дори да става дума за милиарди рубли и за най-големите недържавни компании в Русия, всичко се решава за няколко дни, максимум за седмица. Тези, които се съпротивляват, просто биват унищожавани. Разбира се, засега не ги разстрелват на място „по военновременните закони“. Но и не им дават възможност с години да защитават собствеността, както правеше юридическият отдел на ЮКОС дълго след ареста на Михаил Ходорковски.

Днес срещу тези хора се използва всеки достъпен компромат. Например обвиненията в педофилия, както в случая с директора на Челябинския електрометалургичен комбинат Павел Ходорковски. Прибират го тогава, когато им е заповядано да го затворят под какъвто и да било предлог. Или както в случая с мениджърите – макар да не са извършили престъпления, могат да ги изпратят в психиатрията директно от следствения изолатор, където те вероятно са отказали да подпишат нужните на властите документи. После вече компанията може да бъде „национализирана“.

Отнемай и владей

Лично Владимир Путин, а и руските власти като цяло не крият, че не става дума за правен процес. Прикривайки се зад незаконната приватизация от 1990-те години, властите фактически завладяват компаниите, появили се по-късно. А на приближените бизнесмени обещават индулгенции – че конфискацията няма да ги засегне.

Това не е предаване на държавата на компании, завзети под предлога за националната сигурност. Властите обещават преразпределяне на собствеността им в най-близко бъдеще. Няма твърде много съмнения, че тя ще попадне в ръцете на приближените на Путин, както стана със заводите на чуждестранни компании като „Данон“ или „Сименс“. При това стойността и количеството на попадналите у държавата компании продължават да растат и вече са надхвърлила един трилион рубли.

Само през тази година руското Министерство на финансите разчита да получи от продажбата на конфискувана собственост над 100 милиарда рубли. Като тя най-вероятно ще бъде продадена много по-евтино от себестойността ѝ – фактически на безценица на приближените на Кремъл хора. Това нищо ли не ви напомня?

Приватизация 2.0

Путин и неговото обкръжение - бивши участници в приватизацията от 1990-те години, които тогава не са имали ресурс да откъснат по-дебело парче от баницата на раздаваната почти безплатно държавна собственост, сега фактически искат не възстановяване на справедливостта, а реванш. И вече не се срамуват да използват за своите цели всякакви средства и методи. Те разполагат с най-добрите съветски образци, използвани навремето срещу инакомислещите, включително принудителната психиатрия.

Подобно на универсалния потребител от повестта на братя Стругаци „Понеделник започва в събота“ руската власт привлича като магнит всички ценности, до които може да се добере, за да може след това да изкриви пространството и да спре хода на времето. Така изглежда днешната национализация, или по-точно приватизацията 2.0 в стила на 1990-те години.