Как войната между САЩ и Иран се превърна в най-големия подарък за Путин

Олександр Левченко*

През нощта на 2 юли и през нощта на 6 юли Въоръжените сили на Руската федерация нанесоха два мащабни комбинирани удара по територията на Украйна с използване на ударни безпилотни летателни апарати и ракети с въздушно и наземно базиране. Основното направление и на двете атаки бяха Киев и Киевска област.

По време на атаката на 2 юли Русия използва общо 570 средства за въздушно нападение от различни типове, включително 4 хиперзвукови противокорабни ракети 3М22 „Циркон“, 24 балистични ракети „Искандер-М“/С-400, 34 крилати ракети Х-101, 8 крилати ракети „Калибър“, 4 управляеми авиационни ракети Х-59/69 и 496 ударни безпилотни летателни апарата от различни типове. Украинските сили за противовъздушна отбрана унищожиха 476 безпилотни апарата, 40 крилати ракети и всички 4 управляеми авиационни ракети. От общо 28 балистични ракети обаче бяха прехванати само 4.

По време на втората масирана атака през нощта на 6 юли Русия използва 419 средства за въздушно нападение, от които 68 бяха ракети, а 351 – ударни безпилотни летателни апарати от различни типове. По-специално бяха използвани 6 хиперзвукови противокорабни ракети 3М22 „Циркон“, 23 балистични ракети „Искандер-М“, 33 крилати ракети Х-101 и 6 крилати ракети „Калибър“. Украинската противовъздушна отбрана унищожи 326 безпилотни летателни апарата и 37 крилати ракети, но нито една от 29-те балистични ракети не беше прехваната. Този резултат може да свидетелства за критичен недостиг или дори 

за пълно изчерпване на ракетите-прихващачи за системите Patriot 

или други комплекси, способни ефективно да противодействат на балистични цели. В същото време украинската ПВО продължава да демонстрира висока ефективност при унищожаването на руските безпилотни апарати – около 92%, както и на крилатите ракети – около 94%. Това се дължи на добрата осигуреност на украинските сили с подходящи системи за борба с подобен клас въздушни цели, на високия професионализъм при тяхното използване, наличието на необходимите запаси от ракети и боеприпаси, както и на изградена ешелонирана система за противовъздушна отбрана.

Основният удар и при двете атаки беше насочен срещу Киев и Киевска област. В столицата са регистрирани поражения на повече от 50 места, главно в жилищни райони и по обекти на гражданската инфраструктура. В резултат на първия удар загинаха 31 души, а повече от 90 бяха ранени. Регистрирани са преки попадения в няколко многоетажни жилищни сгради, повредени са подстанция за спешна медицинска помощ, лечебно заведение и 25 частни къщи. По време на втората атака също бяха регистрирани преки попадения в многоетажни жилищни сгради и обекти на промишлената инфраструктура. Официално е потвърдена смъртта на 19 души в Киев и още 11 души в Киевска област, а най-малко 60 души са получили наранявания с различна степен на тежест.

Мащабните удари по гражданската инфраструктура за пореден път потвърждават дългосрочната стратегия на Кремъл, насочена 

към водене на война на изтощение срещу Украйна

Действията на Русия напълно обезсмислят всякакви заявления за готовност за дипломатическо уреждане, демонстрирайки, че Москва продължава да разчита изключително на военна ескалация. Руското ръководство съзнателно подкопава всякакви перспективи за мирно уреждане, като последователно пренебрегва международноправните механизми и призивите на международната общност.

Ударите по гъсто населени жилищни райони, медицински заведения и обекти на критичната инфраструктура носят всички признаци на умишлени атаки срещу цивилното население. Подобни действия представляват пряко нарушение на нормите на международното хуманитарно право, включително Женевските конвенции за защита на цивилното население по време на война, и могат да бъдат квалифицирани като военни престъпления.

Ограничените резултати на руските войски на бойното поле и липсата на съществени териториални придобивки принуждават военно-политическото ръководство на Руската федерация все по-активно да използва масирани ракетно-дронови удари по украинския тил 

като инструмент за стратегически натиск

Атаките срещу големите градове имат за цел да компенсират недостатъчната ефективност на настъпателните операции, да нанесат максимални щети на гражданската инфраструктура, да засилят психологическия натиск върху населението и да принудят Украйна да приеме политическите условия на Москва.

Особено внимание привличат резултатите от отблъскването на атаката на 6 юли, при която не беше прехваната нито една балистична ракета. Това може да свидетелства за остър недостиг или изчерпване на запасите от ракети-прихващачи за съвременните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег. Русия все по-активно използва балистични оръжия именно защото този компонент остава най-труден за прехващане. Недостатъчният брой ракети за комплексите Patriot или SAMP/T, а в много случаи и пълната им липса, пряко увеличава ефективността на руските удари срещу украинските градове и гражданската инфраструктура.

Провеждането на тези масирани атаки непосредствено преди поредната среща на върха на НАТО има очевидно политическо измерение. Кремъл използва ракетния терор като инструмент за психологически и политически натиск върху западните държави, стремейки се да повлияе върху дневния ред на срещата и да възпрепятства вземането на решения за по-нататъшно укрепване на отбранителните способности на Украйна.

Последната ескалация потвърждава 

недостатъчната ефективност на настоящата политика

за възпиране на Русия. Отговорът на съюзниците следва да бъде приемането на дългосрочни решения за засилване на военната подкрепа за Украйна, включително увеличаване на доставките на съвременни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, осигуряване на стабилни доставки на ракети-прехващачи, сключване на многогодишни отбранителни споразумения и създаване на гарантирани механизми за финансиране на украинската отбрана.

Ефективната защита на украинските градове изисква също така разширяване на възможностите на Украйна за поразяване на руската военна инфраструктура дълбоко на нейна територия. Предоставянето 

на далекобойни високоточни оръжия

и премахването на политическите ограничения за използването им срещу военни летища, складове за боеприпаси, логистични центрове и пускови позиции ще позволят да бъде намалена интензивността на редовните ракетни удари чрез неутрализиране на средствата за нападение още в местата на тяхното базиране.

За почти четири години и половина война украинската страна е получила от своите съюзници 600 ракети-прехващачи за балистични ракети за системите Patriot и SAMP/T. За 4,5 седмици бойни действия в Персийския залив Съединените щати използваха 700 ракети от този клас, след което прекратиха доставките им за Украйна, позовавайки се на недостатъчни резерви. Москва научи за това и започна да тероризира мирното население на Киев с балистични ракети. Освен това Русия спечели допълнително няколко десетки милиарда долара само за няколко месеца на кризата в Персийския залив благодарение на продажбите на петрол на завишени цени. На практика войната между САЩ и Иран се превърна в голям подарък за Владимир Путин. Все още не е напълно ясно дали това е било случайно.

Следователно всички тези предизвикателства трябва да получат отговор на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7–8 юли. Ако резултатите от срещата се окажат половинчати, Москва ще възприеме това като сигнал за по-нататъшна ескалация на ситуацията в Украйна.

*Олександр Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).