Владимир Пастухов, Каспаров.Ру

Има много различни признаци за предстояща промяна на парадигмата. Не е съвсем ясно какво точно показват, но със сигурност „проявяват“ (както казват лекарите) някои болезнени вътрешни процеси в системата на Путин.

Един от тези признаци е кризата на „военния консенсус“, намерила проява сред онази алтернативно надарена „идеологическа“ част от обществото, която даде рамо на Путин след началото на войната (в Украйна).

Тази „партия на обладаните“ първоначално е била разнородна и се е състояла от две фракции:

 националболшевики и черностотници

В условията на военно време разногласията между тях за това каква Русия трябва да бъде възстановена от пепелта – царска или съветска – останаха сякаш на заден план. Желанието за „борба с Украйна“ помири непримиримите лагери. Просто не бяха обединили крайните цели: едни се бориха за „съветска Украйна“, а други искаха да няма изобщо Украйна.

Но в следващия повратен момент във времето разногласията между „червените“ и „белите“ отново излязоха на повърхността и Прилепин внезапно влезе във война с Малофеев, атакувайки лудите монархисти, които тласкаха Русия в бездната (докато премълчаваше къде я тласкат лудите болшевики).

Независимо дали е направил това на своя глава или по сигнал от Кремъл, където в очакване на евентуална сделка с Тръмп искат

да „усмирят“ глутницата на Дугин, която лае  за война до „победен край“

 (без да уточнява чия ще бъде тази победа), това е знак за нарастваща идеологическа ентропия в управляващия клан, в който докато военната авантюра на Путин стига до задънена улица, напрежението нараства на всички идеологически фронтове.

Идеологията на путинизма, родена в синхрофазотрона на Сурков, както се очакваше, се оказа нестабилен изотоп, който при първа възможност се разпада на елементарни частици. Може да се предположи, че ако сделката наистина се осъществи, подобни конфликти ще се разгорят с утроена сила и ще се превърнат в сериозно предизвикателство за стабилността на режима в Русия.

Превод: Faktor.bg